Европарламентът не прие спорен закон за авторските права

318 евродепутати гласуваха „против“, 278 – „за“, а 31 се въздържаха при вота в Страсбург, съобщава БНР, позовавайки се на АФП.

Срещу проектозакона се обявиха големи US технологични гиганти, както и организации, защитаващи свободите в интернет. Той бе подкрепят от големи издатели, производители на собствена информация и притежатели на авторски права.

Критици на новите правила твърдяха, че те могат да сложат край на използването на абзаци от други текстове с авторски права в интернет и да изискват от онлайн платформата да плаща за линкове към новини и други материали.

Два теста от законовата уредба – чл. 11 и 13, са сред най-критикуваните.

Решаването ще изисква автоматични системи за проверка на авторските права, което се очаква да бъде скъп процес. Освен това такива алгоритми имат голям процент на грешка и са посрещани противоречиво в платформи, като Ютюб, където са приложени.

Тези системи са наричани „машини за цензура“ от критиците на чл. 13.

Проектозаконът включва специфично изключение за онлайн енциклопедии, които не целят печалба, но той не отстрани опасенията им.

Европейският парламент отхвърли днес противоречиви промени в закона за защита на авторските права в ЕС, които са подкрепяни от легендата на „Бийтълс“ Пол Маккартни и остро критикувани от създателите на Уикипедия.

Чл. 13 е смятан за най-противоречив, тъй като изисква от сайтовете да спазват авторските права, дори когато съдържанието е качено от техни потребители. Според критици това може да означава, че сайтове на социални медии и други трябва да проверяват всяко качено съдържание – задача, непосилна за хора.

Чл. 11 предвижда онлайн платформите да плащат на издателите такса, ако те правят линкове към тяхно съдържание. Целта е да се насочи трафик към страниците на новинарските сайтове, до които сега по-често се стига чрез линкове на огромни компании като „Гугъл“ и „Фейсбук“.

Според критици тази „линк такса“ ще даде нови, разширени права на големи издатели и ще затрудни по-малките прохождащи компании. Те твърдят още, че няма ясна дефиниция за линк, което може да бъде използвано от правителства за ограничаване на свободата на изразяването.