Библейско чудо или магията на „ама разбира се, че е безплатно!“

И така – лято е и оптимизъм дебне отвсякъде. Чудо върху чудо – само чакат да им се насладите. Време е да събирате багажа за отпуската. Лек път и Бог да ви пази!

Открай време българинът е религиозен човек, уповаващ се на вярата си, сражаващ се за нея. Запазвал я е през вековете и тя го е запазвала за вековете. Кой да предположи обаче, че до такава степен този така светъл християнин (нашенецът) може да се издигне над материята и по библейски пример да извърши чудо!

Помните ли проповедта на Иисус, спомената в евангелията – на която се събира множество хора – над 5000 човека. Вместо да ги отпрати да си ходят, за да се нахранят, Иисус прави чудо и с 5 хляба и 2 риби успява да нахрани всички. Дори отнасят и 12 коша с остатъци.

Както изглежда, малко повече от 2000 години по-късно чудото е повторено. И то не къде да е, а на нашето – българско Черноморие. Оказва се, че изпълнените с добрина и вяра сърца на родните предприемачи са така благородни, че могат от соя и палмово масло да сътворяват сирене и кашкавал, а с едни макарони да ви нагостят и сутрин, и обед, че и вечер. Сутрин са сладки, след това – забъркани с дресинг. И се появяват сякаш от нищото, уж веднъж са изядени, пък после се появяват отново и отново в нечия друга чиния. Вероятно някой скептик би казал, че предприемчивите готвачи събират недоядените макарони от чиниите и ги плясват с дресинга в ново корито, остъргвайки засъхналото и маскирайки лигите и изпопадалите от устите на туриста по-рано парченца. Ужасно! Що за неверник би казал подобно нещо, вместо боязливо да склони глава пред чудото? Боязливо и смирено… и то не защото белезите по кокалчетата на готвача (който подозрително прилича на злия близнак на Станка Златева) разказват истории за това колко предишни клиенти са се усъмнили в неговите чудодейни способности, а защото доказателството е пред очите ни. Ето, вижте: неизядената печена скумрия се появява като чисто нова плакия, полята с доматен сос. Варените картофи от снощи днес са картофено пюре. Бобът за гарнитурата се превръща в боб чорба. Това са тайни, разкрити „от кухнята“, от сподвижниците на някои от тези готвачи-чудодейци, от техните „апостоли“, един вид.

Защо не вземем пример от хора, като гърците например, или италианците, които обичат да се хвалят с всичко и да го превръщат в туристическа атракция? Да сложим табелки пред тези морски ресторанти, а от министерството на културата да събират такса вход на чужденците за възможността да се докоснат до едно съвременно библейско чудо. Ще станем известни. Можем да направим добавка към вица за поляка и евреина. Не се сещате за кой виц става дума? По времето на Папа Йоан-Павел II един поляк се похвалил пред приятеля си евреин: „Видя ли, едно наше момче стана Папа…?!“, а евреинът му отговорил смирено и благо: „Е, да. Пък едно наше момче преди време стана Господ…“ Спокойно можем вече да сложим и трети герой във вица: български предприемач, собственик на заведение на морето или пък неговия пророк – готвача.

А помните ли друго едно чудо, описано в Библията – превръщането на вода във вино? И тук може да се поспори за „авторските права“. Макар че трябва да признаем – превръщането на разни субстанции във вино е по-малко популярно чудо у нас и е приоритет повече на производителите, а това е съвсем друга тема. Собствениците на заведения избягват да превръщат „неща“ във вино, защото то е безакцизна стока и печалбата от „чудото“ обикновено е греда и половина. Но акцизните (разбирайте „спиртните“) напитки – това е съвсем друго нещо. Те са сериозен източник на „чудеса“. От Митниците всяка година следят пилигримския път на чудодейците. Проследяват как около началото на зимния сезон цели тирове с медицински спирт се отправят към ски курортите. Лятото пък летят към морето. И като всяко чудо, и това оставя след себе си загадки – като например защо камионите са пълни и с етикети на разни алкохолни марки, и какво по дя***те означава, когато барманът каже: „Гледай сега – след първото никой не усеща разликата“!

И макар сребролюбието да не е много популярно сред светите хора, все пак и те (обитавайки човешко тяло, което трябва да се храни) имат нужда от поне мънички доходи. Затова се оказва, че някои от безплатните неща не са съвсем безплатни. Да кажем – искате кафе и то е безплатно, само че… как да се изразим – не става за пиене, пък хубавото еспресо – е, то е платено. И то добре платено. А, когато всичко ви е безплатно, ама съвсем всичко наоколо, та чак се чудите къде е уловката – с усмивка ви сервират новината, че паркингът се плаща. Е, само едни 15-20 лв. на ден – к‘во му плащаш! Но пък, вижте – ако бяхте дошли пеша – съвсем друга работа, нали – щеше да ви е безплатно. А и е по-здравословно да се ходи пеша.

Да не забравяме и че това си е съвсем легитимен трик… така де – чудо. Още от древни времена, когато патрулките тъкмо започваха да се следят от МВР, мнозина разбираха колко добри сърца имаха тогавашните контролни органи. Съгрешилите биваха пускани само с едно дружелюбно предупреждение и покана да почерпят кафе и нито дума не можеше да става за рушвети. А, когато отиваха до съседното кафене, за да купят въпросното кафе, разбираха с лека изненада, че то струва 50 лв. Тогава мнозина неверници се усъмняваха, че може би униформените са били комбина с продавачите по някаква причина, но кой може да докаже подобни небивалици? И така – до ден днешен, когато пионерските стъпки на тези откриватели се претворяват на дела от техните последователи. А, казват, че в България традициите не се почитали.

Сигурно се чудите сега как всички тези тайнства са стигнали до нас, че да ви ги разкажем. На някои веднага хрумна да кажат, че чудодейните работодатели се отнасяли зле с работниците си и те ги изпортили. А защо не погледнете от друг ъгъл? Като истински апостоли те просто разпространяват историята, за да се чете и преразказва и да се знае какви чудеса има и какви хора живеят по нашите земи.

P.S. И никакви родоотстъпнически глупости да не чувам, че в Гърция или някъде другаде било по-хубаво. Не е вярно! Там е скучно и тъпо. Там с една риба могат да ви нахранят само веднъж. Там ще изгубите рефлекса си винаги да сте нащрек и ще се отпуснете. От скука и спокойствие мозъците ще ви закърнеят.