Последно сбогом с Божидар Димитров

Поклонението пред проф. Божидар Димитров /1945-2018/ е днес от 10.00 до 16.00 ч. в Националния исторически музей /НИМ/.

Ето какъв човек загубихме без време. Загубата ни е голяма. Скърбим за проф. Божидар Димитров. Прекланяме се пред светлата му памет!

Като ръководител проф. Димитров бе респектиращ и справедлив, като колега - толерантен и разбран, като приятел - верен и щедър. А във всички тези "длъжности" - неизменно /само/ироничен, с уникалното си чувство за хумор.

Това съобщиха от културната институция.

От този свят внезапно си отиде изключителен учен, историк, преподавател, ръководител, публицист, който завинаги ще остане в научната и в културната памет на България. Ние, неговите колеги от НИМ, имахме изключителния шанс и привилегията да работим години наред под ръководството на този уважаван, всепризнат и много продуктивен учен, който бе отдаден всецяло на любимата си история и на - без преувеличение - на своя музей, съобрщиха от екипа на НИМ в скръбната вест.

Поради една съвсем проста причина - винаги е интересно и вълнуващо. Той бе любим автор, телевизионен водещ и откровен събеседник на малки и големи, на селяни и граждани, на хора от всички социални слоеве и с различни професии. Една от най-отчетливите причини за това бе неговото безгранично, почти неистово родолюбие, неговият живителен и утвърждаващ национализъм, неговата силна и изстрадана любов към българите - в и извън пределите на страната ни.

С изумителната си работоспособност, с професионалната си упоритост и находчивост той участва активно в създаването, укрепването и утвърждаването на НИМ като най-представителната и най-авторитетната музейна институция в България, с престижно име у нас и в чужбина, продължават колегите на проф. Димитров.

Той живя някак забързано, енергично, спонтанно, но и целенасочено, като внесе в културната съкровищница на България десетки забележителни научни и научно-популярни книги и сборници, стотици студии, монографии, статии. Всичко, излязло изпод талантливото му перо, бе задълбочено и сериозно и в същото време - увлекателно, и имаше чудното свойство бързо да се изчерпва от рафтовете на книжарниците и библиотеките.