Еврокомисията ще следи дали фермерите изпълняват изискванията за да получават субсидии от Брюксел със спътници от Космоса, като целта е да се намали бюрокрацията. Това съобщи Марио Милушев, директор “Развитие на селските райони и предприсъединителна помощ“ в ЕК по време на обсъждане на предложенията за новата Обща селскостопанска политика (ОСП), провело се в София.
По думите му, също така има технологична възможност селските стопани да бъдат предупреждавани онлайн, ако са констатирани нарушения, например несъответствие между декларираната обработваема площ и реално подпомаганата. Милушев припомни, че ЕК в проекта на новата ОСП се залага на опростяване на процедурите по контрола и намаляване на отпусканите средства за големите ферми.
Според него чиновници от Брюксел повече няма да правят проверки на място за изпълнение на проектите, финансирани от земеделските фондове на Общността, а това ще се прави на национално ниво. „В момента в България 5% от фермерите получават 59-60% агросубсидиите, а останалите 40 на сто се падат на едва 4% от селските стопани“, обясни той, цитирайки статистика на ЕК, пише Монитор.
Според въпросните данни понастоящем директните плащания подкрепят устойчивостта на 7 млн. стопанства в Евросъюза, които обхващат 90% от обработваемата земя в страните членки. На големите стопанства в Общността, които са около 80 хил. и управляват 44,2 млн. ха земя и получават 9 млрд. евро директно подпомагане. Семейните стопанства от 5 до 250 ха получават 29,3 млрд. евро, като броят им е 3,29 млн. и обработват 107,4 млн. хектара ниви. Малките ферми до 5 ха, управляват 7,7 млн. ха земеделски площи и получават 2,4 млрд. евро.
Българските фермери вземат по около 215 евро на хектар, при средно ниво за ЕС - по 270 евро. Данните на ЕК сочат още, че една пета от земеделските стопани в Общността получават 80% от директните плащания, но те осигуряват голяма част от доходите на фермерите. Без тях например в Люксембург и Финландия земеделието ще е губещо. Само в Чехия и Естония приходите на земеделците от ОСП са над средната брутна заплата в тези страни. В България и Словакия те са нивото й, а в останалите - далеч под него. По време на дискусията български производители изразиха опасенията дали и в следващия програмен период големите фермери няма отново да получават повече, както е в момента. Мария Степанчева, от Асоциацията на биволовъдите в България попита каква е гаранцията, че няма както и сега няма да останата пари за биопроизводителите. Според Марио Милушев след 2020 г. всяка страна ще може да определя кои сектори от селското стопанство да бъдат с приоритет и да прехвърля средства основно към тях.
„Споровете дали да останат директните плащания продължават. Част от големите страни са против тях, защото не съответствали на правилата на конкуренцията“, обясни той. Елица Живкова от дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” на Европейската комисия обясни, че по пазарните мерки средствата за следващия програмен период ще са с 4% по-малко, като изключението е за за подпомагане на пчеларството и за схемите за плодове и мляко за учениците.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)