КЗП: Внимавайте с какви условия се съгласявате при сключването на индивидуални договори

За целта е необходимо да бъде налице сключеният между страните договор, тъй като той е едно от основните доказателства за това какви са отношенията, които са се развили между потребителя и търговеца, завърши Маргаритов.

Потребителите трябва да бъдат много внимателни при преговорите с търговци, когато им предстои да сключат индивидуален договор за извършване на дадена услуга. Важно е да обмислят условията, на които се съгласяват в тези случаи, защото те залягат като клаузи в бъдещите договори. Дори впоследствие да се окаже, че уговорките не са толкова изгодни за тях, колкото първоначално са изглеждали, те не могат да бъдат определени като неравноправни клаузи и обявени за нищожни, както при типовите договори с общи условия.

За това предупреди председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по „Дарик” радио. „Ако в типови договори има неравноправни клаузи, ние можем да се произнесем, че са такива и те да не произвеждат действия – т.е. да не са в ущърб на потребителя. Но при индивидуално сключените договори това ние не можем да направим и затова обръщаме внимание, че особено ключово е хората да пазят информацията по отношение на това как са стигнали до определената сделка и да настояват от страна на търговеца да бъде изпълнен точно този ангажимент, който той е поел в хода на преговарянето и който се съдържа в тази преддоговорна информация”, обясни Маргаритов.

Преддоговорната информация е винаги важна, включително при сключването на типови договори, но и в случаите, когато за осъществяването на една сделка няма да се стига до полагане на подпис. „Особено в днешно време, когато хората активно комуникират в онлайн среда – през социални мрежи, имейли, чатове и т.н., тази преддоговорна информация в някои случаи може да бъде дори по-съществен елемент в отношенията между потребител и търговец, отколкото самият договор”, коментира председателят на КЗП. По думите му това е една преддоговорна комуникация, която на практика съдържа историята на договарянето между потребителя и търговеца. „Какви параметри са уточнили по повод предоставянето на дадената услуга? Ако говорим за изработването на дадена вещ – какви материали са се разбрали да бъдат вложени? Какви са сроковете за изпълнение? Кой и за чия сметка ще извърши доставката? Какви ще са евентуалните неустойки, ако не бъде изпълнено всичко това в срок? Цялата тази информация, която формира гръбнака и структурата на един договор, обикновено се случва в хода на тази преддоговорна комуникация между страните”, каза още Маргаритов.

Председателят на КЗП се спря и на някои тънки моменти при подписването на договори за по-специфични услуги. „При финансовите услуги поради тяхното естество се дава малко по-голяма свобода на търговеца да променя условията в движение, без да иска предварителното съгласие на потребителя. Става дума за възможност за предсрочно прекратяване на договора, промяна на лихвен процент, на стойност на допълнителни разходи за предоставянето на финансовата услуга”, обясни Маргаритов. Той обърна внимание, че потребителите е добре да имат представа, че това е възможно да се случи и че законът го допуска. Но подчерта, че при всички положения при извършването на такова едностранно изменение от страна на търговеца, ако потребителят реши, че новите условия не са му изгодни, той има право в 7-дневен срок да прекрати договора без неустойки, като ще дължи това, което е получил като предмет на самия договор за финансовата услуга.

Маргаритов каза още, че „след изтичането на тези 7 дни влизат в сила новите условия и би трябвало да се прилагат конкретните клаузи, които се съдържат в този договор. Но, за да не изпусне тези 7 дни потребителят, има ясно задължение за предоставящия финансовата услуга да го информира надлежно в писмен вид.

Председателят на КЗП обясни, че при договорите за услуги, не само при дефектни стоки, потребителите имат право на рекламация в 14-дневен срок от установяване на несъответствието спрямо обещаното. Търговецът има задължение да направи необходимото, за да компенсира клиента. Ако не го направи, той е в нарушение и Комисията може да се притече на помощ на потребителя.