Когато дойдат за вашата реклама, ще има ли кой да говори?

Основният въпрос тук е – ако си замълчим и дори тихо подкрепим опитите за екстраполиране на моралните светоусещания на конкретен депутат или държавник в задължителни за всички правни норми, дали това ще е единичен случай.

Ще си позволя да Ви дам тема за размисъл.

Консумацията на газирани безалкохолни напитки убива по 180 000 души годишно в световен мащаб. Пристрастяването към безалкохолни напитки се изследва от медицината и е съизмеримо с това към хазарт или тютюнопушене.

Няма нужда да прилагам данни за ефирното време, отделено за този тип продукти. Не съм останал с впечатление и по време на рекламните клипове да се съобщават въпросните негативни ефекти за здравето от консумирането им.

Автор: Михаил Кръстев

„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист. Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ. Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин. Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори”.

Отекващите десетилетия наред думи на немския богослов и критик на нацисткия режим Мартин Нимьолер могат да ви се струват странни в дебата за забраната за реклама на хазартни игри, който битува през последните седмици, но всъщност връзка между двете съществува. Съществува на ниво игнориране на заплаха до момента, в който тя пряко не ни засегне.

Опитите на Валери Симеонов и неговата партия НФСБ да ограничат рекламата на един легитимен бизнес в България са възможност за създаване на решителен прецедент, бъдещите последствия от които трудно биха могли да бъдат прогнозирани. В случая не е важно дори дали харесваме или не лотарийните игри и хазартните такива (разлика между двете все пак съществува). Рестрикциите са предвидени без наличието на достатъчно данни за проблема, ако такъв съществува, без пазарен анализ на последствията от въвеждането на законодателните промени, без предварителен обществен дебат по темата, без консултация с експерти, независимо дали става дума за такива от бизнес средите или психолози. Мотивите на законопроекта се събират в скромни две страници и се изчерпват с обединителния призив да се спаси психическото здраве на нацията.

И тук идва интересното. Годишно в България се консумират над 600 млн. литра газирани безалкохолни напитки. Дори некоректно да наложим тези данни върху 7 млн. души население у нас се оказва, че средно всеки българин консумира по 86 литра газирани безалкохолни напитки годишно или по 250 милилитра от тях всеки ден.

Трябва ли да забраним рекламата на безалкохолни газирани напитки? Или директно консумацията им? А защо да спираме дотук и да не забраним също така рекламата на всяка храна с високо съдържание на захар или кофеин, поради възможността за развиване на пристрастяващи навици към нея и съответно вреда за здравето на големи групи хора?

Ще има ли кой да каже "Не!", когато Валери Симеонов или някой подобен нему реши, че проблемът със закупуването на лекарства без рецепта заслужава внимание и съответно забрани рекламата на подобни медицински продукти? Ако наред с всички други неприемливи за НФСБ продукти се нареди и бирата? Или пък Симеонов оцени по достойнство вредата за околната среда от битовата химия и въведе рестрикции по този критерий?

Едва ли ще изненадам някой с разкритието, че производителите на броколи и извара не са сред водещите рекламодатели. За добро или лошо в условията на свободен пазар потребителят, а не държавата, следва да накаже некоректните доставчици на услуги. Ако мнозинството от хората смятат рекламата на лотариите за прекалено агресивна или каквито и да било друго, то най-логичното нещо е да спрат да ползват услугите както на самите лотарии, така и на комуникационните канали, чрез които те се рекламират. Така, благодарение на този прост принцип, пазарът се саморегулира, без да има нуждата от Валери Симеонов и неговите осем депутати, за да бдят за психическото здраве на нацията.