Експерт: В матурата по български език и литература е допусната семантична грешка

В матурата по български език и литература е допусната семантична грешка. Словосъчетанието в седми въпрос от теста е членувано. Това каза езиковедът доц. Борислав Георгиев в ефира на БТВ.

„Самото изречение образува контекст. Изречението обрисува много точен момент“, допълни езиковедът.

„Всяка година около матурите настава една истерия. Предизвиква се свръхреакция от това, че трябва да дебнем учениците. Този изпит е важен на зрелостниците и цялото това напрежение“, Това заяви Цвета Брестничка, председател на управителния съвет на организация Асоциация „Родители“.

„Стандартният процент, възприет в света при техническа грешка е на нея всеки да получи една точка“, каза Георгиев. „МОН имат лошия навик да си измислят нова граматика. "Комисията" е членувано. Авторът на задачата издава, че по-скоро мислене на руски и чешки език, отколкото на български“.

„Аз въведох системата с тестовете в изпитите“, подчерта експертът. „Понякога се случват грешки, колкото и да гледаш. Сензацията този път се получи заради този господин, който е допуснал грешката, а се обяснява по най-безумния начин“, каза експертът.

Припомняме, че според условието в теста трябва да се посочи изречението, в което няма допусната граматична грешка. "Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли КОМИСИЯ" с неестественото си звучене и липсата на членуване на съществителното "комисия", което българският език изисква, разгневи ученици и родители. Същият отговор "б" обаче е посочен като верен от МОН. Той е грешен граматически, от което следва, че в цялата задача няма нито един верен отговор и съответно зрелостниците са подведени от съставителите на изпитните задачи. Това би трябвало да доведе до незачитане на точките от тази задача, както и да са отговаряли на нея абитуриентите.

„Проблемът е нашето отношение към грешката. Децата не се учат да вадят изводи от грешките си и да се поучат и продължат напред, а се санкционират. Допусналият грешката не признава за нея. Нормалният подход е да се признае и да се направи така, че да не се допуска. Въпросът не е коректен и децата трябва да бъдат компенсирани“, подчерта Бресничка. „Не може децата да тълкуват какво е искал да каже авторът“, допълни тя.