Кога е най-удачният момент България да се присъедини към Европейския банков съюз?

Последният месец усилено се заговори за влизането на България в Еврозоната. Разбира се, подобни мнения бяха изказвани неведнъж през годините, но така и до реални действия в тази посока не се стигна. Въпреки че България отдавна изпълнява техническите критерии, за приемане на дадена страна в „чакалнята“ на Еврозоната гласуват страните в нея и гуверньорите на централните им банки.

Банките, които ще попаднат под прекия надзор на ЕЦБ, са трите най-големи банки по активи, упражняващи дейност в България. Към края на март 2018 г. това са Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ. Имайки предвид разликата в обема на активите им и този на останалите банки, то ако нямаме сливания между по-малки банки, промяна в тази група банки едва ли ще се види скоро.

Всичко това води до логичното заключение, че страната ни трябва да извърви стъпка по стъпка пътя си към Еврозоната, защото опитите да се прескочат етапи или стъпала от този път създават потенциал за много по-високи рискове и могат да я отдалечат още повече от целта. Разбира се, това не означава, че БНБ бездействат. През последните 3 години централната банка имплементира поетапно приеманите нови изисквания от страна на ЕБО, като по този начин подготвя българската банкова система за плавно и поетапно преминаване под надзора на общия банков съюз при влизането на страната ни в Еврозоната.

Има и още една група банки, които ще бъдат поставени под надзора на ЕЦБ и това се банките, чиито „майки“ не са от страни в Еврозоната. Тук списъкът е доста по-дълъг, тъй като в страната ни собствеността на банките е доста пъстра като освен банките с местни собственици, тук влизат турските Те-Дже Зираат и Търговска банка Д, японската Токудабанк, Общинска банка, чийто нов собственик е фондът от Лихтенщайн – Новито Опъртюнитийс и дори Алианц Банк. Последната е собственост на Алианц България холдинг, която пък от своя страна е собственост на немската Алианц АГ, но нейната основна дейност е с фокус застраховане и не попада под надзора на ЕЦБ.

Именно това свое притеснение изрази наскоро и Калин Христов, подуправител на БНБ, управление „Емисионно“ в свой анализ по темата. Банковата система и икономиката на всяка страна са взаимносвързани. Двете няма как да бъдат разглеждани отделно. Реално присъединяването на страната ни към банковия съюз преди влизането в Еврозоната, ще я постави в изключително неравнопоставена позиция. Тя ще трябва да изпълнява и приема всички рестрикции, налагани от Европейския банков орган, но в същото време ако те не се отразят позитивно на икономическите процеси или силно ги забавят, няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за преодоляването на породените дисбаланси.

От друга страна БНБ ще остане изключена от окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), защото в него участват само централните банки на страните в Еврозоната. А това означава, че практически страната ни ще загуби своя суверенитет при определяне на собствената й съдба.

Ползите от приемането на страната ни в Еврозоната са много и трудно ще ни стигнат редовете на тази публикация, за да ги изброим. Освен замяната за лева, най-значителната промяна, която ще се случи, ще бъде в банковата система на страната, която ще премине под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган (ЕБО). Функциите на БНБ няма да бъдат изцяло пренебрегнати, тъй като надзорът върху банките ще бъде осъществяван и в тясно сътрудничество с централната ни банка.

Поставянето на банковите системи на всички страни в Еврозоната под общ знаменател крие и своите рискове от гледна точка на това, че икономиката на всяка от тях е структурирана по различен начин. Това поражда и различен тип рискове за банковите системи. Ето защо тези различия трябва да бъдат разграничавани, а не притъпявани.

При банковия сектор обаче има една особеност. БНБ може да заяви желание за членство в Европейския банков съюз преди още страната ни да е приета в Еврозоната. Той бе създаден в отговор на банковата криза и кризата с държавните дългове в Еврозоната. Въпреки че е невъзможно напълно да предотврати възникването на банкови кризи в бъдеще, един добре изграден Банков съюз би трябвало да минимизира вероятността за възникването на такива кризи и тяхното въздействие върху банковите системи в Европейския съюз (ЕС).