Най-близкият приятел на Боян Петров: Той си поставяше големи цели и ги постигаше

„Не знаем точно какво е намерено под върха, дали е целият му инсулин или опаковка от доза. Докато не се слезе в базовия лагер и се направи пълен доклад, можем само да гадаем“, подчерта той.

„Боян никога не се е изтъквал и не се е смятал за герой. Той искаше да изкачи 14-те 8-хилядника, защото никой в България не го е правил. Искаше да докаже, че е възможно. Планината винаги е била в него. Той усети, че може да го направи“, каза Павел Стоев.

„Всички ние сме смъртни и рано или късно ще се случи. Когато си в планината рисковете са определен брой. Когато си много подготвен можеш да ги сведеш до минимум. В градска среда шансът да ти се случи нещастие е много по-голям“, заяви професорът.

„Той не изпитва страх от смъртта. Всичките му злощастия са се случили в градска среда. Ракът и диабетът, които имаше не са в резултат на дивата среда“, убеден е най-добрият приятел на Боян Петров. „Неговата съпруга Радослава гледа философски на живота. Тя е човек от нашите среди. Тя знае, че не може да го спре или ограничава. Той се отнасяше с пренебрежение към битовизмите, дребните неща го дразнеха. Той си поставяше големи цели и ги постигаше“, продължи той.

Надежда винаги има, но минаха много дни. Спасителите утре слизат до базовия лагер и ще потърсят около лагер 1. С всяка изминала минута шансовете на Боян Петров намаляват. Това каза най-добрият приятел на алпиниста проф. Павел Стоев в предаването „Лице в лице“ по БТВ.

Двамата се познавали от деца, стана ясно от думите му. "Боян преди всичко е учен. Той е зоолог, който може да прекарва седмици и месеци в полеви условия, за да намери, това което търси. Той е пещерняк. Той е от този тип хора, които не само ще влязат в пещерата, а и ще излязат от нея. Той има невероятна воля и интерес да проучи всичко около него. Уникален човек е заради волята си. Той преследва целта си докрай“, отбеляза ученият.

Проф. Павел Стоев коментира и злобните коментари по адрес на алпиниста ни, който изчезна в Хималаите: „Дребни души винаги ще има, те ще се запомнят с безличието си. За разлика от тях Боян ще се запомни. Той оставя много голяма следа. Вдъхновител е на много хора“.

Проф. Стоев сподели, че Боян е удивлявал всички. „Колегите му алпинисти са се чудили как в най-тежки условия по време на изкачвания, той успява да си сложи дозата инсулин и да води цялата група. Той е водач, а останалите са го следвали. Има невероятна физика. Преживял е много трудности и това го е направено борбен и целеустремен. Всички му се възхищават“, сподели ученият.