НИМ излага рядко показвани експонати в изложба (снимки)

„Спасени за поколенията” ще бъде открита от един от доайените на българската археология - проф.д-р Мария Чичикова, изследовател на гробницата от Свещари.

Специални гости на откриването на изложбата ще бъде фолклорната група „Бистришките баби“, вписани в световното нематериално наследство на ЮНЕСКО.

Снимка: НИМ

На 18 май 2018 г., в 11:00 ч. в Националния исторически музей /НИМ/ ще бъде открита изложбата „Спасени за поколенията” (Приносът на България за опазването на световното културно наследство).

В нея се представят седемте обекта на културното наследство от България, включени в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство: Казанлъшката гробница, тракийската гробница при с. Свещари, старият град Несебър, Мадарският конник, Боянската църква, Скалните църкви при с. Иваново, Рилският манастир. Изложбата е посветена на: 45-ата годишнина от създаването на музея; на председателството на България на Съвета на Европейския съюз и на 18 май – Международния ден на музеите.

Изложбата „Спасени за поколенията” има новаторски, нетрадиционен подход към представяне на обектите. По разбираеми причини те са показани изключително чрез снимков, графичен и филмов материал. Информацията е поднесена на различни нива - от кратки текстови данни, отпечатани върху експозиционните табла, през значително по-обстоятелствено представящи обектите листовки, до дикторска информация, придружаваща филми, поднесена на няколко езика – български, английски, френски, немски, италиански, руски. Включен е модерният подход за сканиране с персонални смартфони или с таблетите на QR-кодове, отпечатани върху таблата при съответните обекти.

Специално за изложбата НИМ ще извади от своите фондове експонати, някои които се представят за първи път. Това са древногръцки и местни керамични съдове, датиращи от V-III пр. Хр., елементи от въоръжение от същото време, средновековни културни ценности от времето на извайването на Мадарския конник, ръкописи от времето на разцвета на манастирския комплекс при с. Иваново и ценности, свързани с Боянската църква и с Рилския манастир.

Особено внимание заслужава Историческата палея (преводно-компилативен книжовен паметник, в който в свободен преразказ се излага и се коментира библейската история с многобройни допълнения) от 80-90-те години на XIV в., един от малкото толкова ранни образци, заради което книгата се показва изключително рядко. В нея са включени важни исторически и философски теми, засегнати в Библията. Някои от словата и тълкованията са апокрифни.

В изложбата са включени макетите на някои от обектите на ЮНЕСКО, предоставени любезно от фондация „Созопол”. Между тях любопитство предизвиква макетът на Рилския манастир, изработен от Пламен Игнатов за 17 години и два месеца, като за направата му са използвани 6 186 374 кибритени клечки, 360 ювелирни камъка и 100 перли.

Експозиционен елемент от изложбата са късометражните документални филми, изработени по проект на дирекция „Маркетинг, реклама и информация в туризма” към Министерството на туризма.

Със сигурност, така структурирана, изложбата ще бъде оценена по различен начин от посетителите. Обичайното, високо ценено от „традиционалистите” представяне на атрактивни, сами по себе си, културни ценности, в тази изложба е изместено в значителна степен от форми, подсилващи изключително образователния характер. Чрез този, нетрадиционен за българското музейно дело подход, е направен опит за излизане от руслото на обичайното музейно представяне, като са потърсени нови, по-активни форми на взаимодействие предимно с по-младата, технологично настроена част от обществото ни, носителка и на различно от това на предходните поколения визуално възприятие.