Ще загубим ли от спестяванията си в левове след влизането в еврозоната?

"Всички критерии, които трябва да изпълним формално за присъединяване към "чакалнята" на еврозоната, отдавна са изпълнени, но уви, за съжаление, това не са всички изисквания – вече има и нови, които, макар и неформализирани, стоят много сериозно на масата. Те са свързани с други теми, които не са само финансови". Това каза в предаването "Преди всички" Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките.

"Така че, макар и финансово да изглеждаме в добра кондиция и да сме готови да влезем, политически също – имаме като че ли най-добрата диспозиция за всичките години, откакто сме в ЕС, все пак трябва да сме умерени оптимисти, да сме предпазливи, за да не създаваме излишни високи очаквания", обясни той.
В отговор на въпрос за устойчивостта на българската банкова система Петър Андронов посочи, че от фалита на КТБ досега са се случили много неща – оценката на качеството на активите на банките, същественото подобряване на кредитните им портфейли и намаляването на дела на лошите кредити (по официална статистика той e паднал под 10%). "Българската банкова система не е по-стабилна или по-нестабилна от средноевропейската. Тя е в добра кондиция, използва добрите години на растеж, за да подсили своя капитал", подчерта Андронов
"Не мисля, че всички други страни-членки на еврозоната, които бяха приети преди нас, непременно имаха по-стабилна и по-солидна банкова система, по-скоро ЕЦБ и изобщо страните от еврозоната са предпазливи и ще се вглеждат абсолютно във всеки елемент, който формира нашата среда, включително не само финансов и банков, за да избегнат неблагоприятни събития, каквито имаше например в Гърция и в други страни-членки, чиито банкови системи впрочем са доста по нестабилни от нашата", каза той.
Петър Андронов прогнозира, че до края на годината лихвите ще останат на сегашните си нива: "Бидейки във валутен борд, ние зависим от политиката на Европейската централна банка, а тя ще започне повишение на лихвените равнища, когато се увери, че има инфлация в еврозоната по-висока от 2% и то устойчиво. Тоест, ние наблюдаваме индекс, индикатор, който е даже извън нашата юрискдикция, и от него можем да съдим какви действия предстои да предприеме ЕЦБ. Накратко най-вероятно, съдейки по досегашните стойности на инфлацията, на растежа в еврозоната, на безработицата, на растежа на заплатите, по-вероятно е до края на годината наистина лихвите да останат на сегашните нива, но с все по-голям и нарастващ потенциал за корекции нагоре през следващата година от ЕЦБ. Такова е консенсусното очакване на всички на международните пазари".
Тенденция на увеличаване на спестяванията в евро не се регистрира, българите правят това в периоди на нестабилност, посочи още Андронов. При влизането ни в еврозоната няма да има загуби на спестяванията в лева, защото ще запазим сегашния фиксиран валутен курс и те ще се трансформират по него, поясни банкерът: "Същият този валутен курс ще е курсът, с който ние, живот и здраве, някой ден ще влезем в еврозоната, тоест, сегашните спестявания в левове ще се конвертират по същия този курс в евро. С други думи, няма да загубим от спестяванията си от тази трансформация".
Запитан ще тръгнат ли цените на стоките нагоре с въвеждането на еврото и ще скочи ли инфлацията, Петър Андронов отбеляза: "Всичко това се контролира, подготвя. Има мерки, с които се осигурява наблюдение върху цените. А и нека не подценяваме пазара! Изобщо не трябва да подценяваме пазара. Който си позволи да използва това, за да закръгли и мъничко да добави към цената си, скоро ще бъде изхвърлен от пазара. Нека да имаме малко доверие и на натрупания опит и на знанието, което е събрано. То не показва никакъв сериозен инфлационен потенциал".