Млада майка преживя кошмарно раждане в Майчин дом

Херцогинята на Кеймбридж Кейт Мидълтън скоро роди третото си бебе. Раждането бе като по учебник, а майката и бебето бяха изписани от болницата 7 часа по-късно в отлично здраве. В България обаче действителността е друга. Б. И. Л. се обърна към редакцията на Novini.bg, за да сподели за кошмара, който е преживяла по време на раждане в столичната болница „Майчин дом“. Младата родилка още е травмирана от подигравките и грубото отношение на персонала по време на раждането.

„Исках да напиша тази статия, за да дам гласност за нивото и отношението на част от персонала в една държавна болница, предполагам, че и в други се среща подобно, но това не означава, че трябва да се търпи. Избрах да родя в "Майчин дом", защото е по-известна болница в София, в която аз самата съм родена. От не голям град съм, но не е и малък. Болницата, в която можех да родя в него беше добра и в никакъв случай не съм смятала, че персоналът й няма да си свърши работата добре, че заради това да търся друго място за раждане. Но желанието ми да съм в "Майчин дом" беше породено главно, защото съм била родена там. Сблъсъкът с действителността беше силно неприятен, дори шокиращ.

Започвам с раждането. Приеха ме с намалели води (установени при преглед на видеозон) след датата на термина, без контракции. Оставиха ме под наблюдение на петия етаж. Останах цял ден там, докато чаках да дойде другия (работния) ден, за да ме прегледа самата лекарка. Когато стана време, тя влезе в стаята с упрека защо съм била облечена с обикновени дрехи, а не съм по нощница. Никой не ми е казал да съм по такава, а тя сякаш си беше решила, че трябва да съм готова за раждане. Отведе ме на видеозона и ме прегледа пред студенти, добре... Готвеха ме за раждане и казваха, че ще ми сложат окситоцин, ако не тръгнат контракциите сами днес, но те започнаха. Не ми дадоха да си взема шише с вода, нито някакъв шоколад за подкрепа, не трябвало. От една майка много по-късно чух, че от водата те карало да повръщаш, ама колко е вярно, пък и сякаш ще тръгна да се наливам. Пие се по глътка на определени периоди, колкото за подкрепа, ако се дехидратираш няма да е по-добре!

Стоях с часове в родилната зала, контракциите зачестяваха и болката се усилваше. Почнах даже да викам и изпитвах много голяма болка. Но на някои там им пречеше. Идваха няколко пъти да ме видят. Една млада акушерка ми каза, че както съм виждала, другите майки раждат и си отиват без гък, а аз съм викала силно. Тогава я попитах дали може да забавят рязането на пъпната връв (понеже така влизат повече полезни вещества в организма на бебето) а тя ме погледна учудено и каза, че така правели. Просто ме "отби", но с тези болки и изтощение, нямах сили да настоявам за това. Може би, ако си бях платила за "екстра" при израждане щяха да го направят.. иначе няма да направят такъв "жест"!

„Защо наистина претупват работата така и гледат да се махнат от родилната зала, а не се грижат оптимално за децата?. Това си е чисто мързелива практика, нищо не им пречи“, пита се читателката ни. Излязох в коридора да помоля да изляза до входната врата, за да ми подадат близките ми горнище, понеже ми беше студено. Жената, към която се обърнах тръгна да ме укорява за това, а един доктор, който седеше наблизо се застъпи за мен, като изтъкна, че аз поне питам за разлика от други. По-късно чух укорителен въпрос от някакъв мъж с думите - "кой вие така" - а в отговор женски глас отговори насмешливо - "имаме си Кумчо Вълчо!!!" Не мисля, че това е адекватно поведение, още по-малко е професионално за медицинско лице. Дори няма нужда да се коментира, достатъчно говори за нивото им това изказване! Там са ме приели по клинична пътека, от която ще вземат пари, мисля, че тези пари им се дават за извършване на дейност и влагане на ресурси в нея. Видяха ме как влязох и как изглеждах (ако изобщо се бяха загрижили да обърнат внимание на това) след няколко часа мъчение от контракции и можеха да ми сложат поне някаква освежителна система.

Контракциите ми бяха по два пъти в минута (така си ги преценявах сама) и силно болезнени. Тъкмо свършваше силната болка и след малко пак започваше. Усещах се силно отпадаща. Въпреки, че съм твърдо против епидуралната упойка, се уплаших да не загубя съзнание от болка и изтощение, като стане време за самото раждане и сама си поисках такава. Пречупих се, вместо да искам само система за освежаване, аз си поисках направо упойка. Даже не се бях и замислила да поискам подсилваща система, не знаех може ли, ще дадат ли, а знам, че упойки дават...щом като си ги плащаш. Само ме изчакаха да стане 5-6 см разкритието и ми подадоха листа за подпис, че съм я поискала сама и имам да им плащам 200 и няколко лева... Защо е толкова скъпа???

Отделно, че ми се струва нелепо да ти дават да подписваш нещо на родилната маса. Сякаш бързат да се презастраховат с някаква документация, а не толкова да гледат работата със самия пациент. При тях не видях окуражително отношение, а само упреци и нападки. Не видях поведението, заради което тези медици стоят в болниците. Някой би казал, че щом не съм платила допълнително за "избор на екип", нямам право да имам претенции да искам по-добро качество, но тогава бих казала, че отношението не струва пари. Други биха казали, че не са толкова платени - е, да - каквито им парите от клиничната пътека, такава им и работата, тогава ще кажа. И все пак става дума за животи - за начало на нов и запазване на друг (принципно), става дума и за етика и човешко отношение, което не се заплаща с пари. И, ако не им се плащаше, чрез държавата, а аз лично им ги давах същите пари, по друг начин биха се държали, може би. А сега се държат, сякаш ти си им длъжен. Девет месеца един доктор ме следи, а после заплащането за израждане отива при тях наготово и те ти се мръщят. Глупаво е и за тези, които си плащат допълнително. Мислят, че това е необходимост за качество. Но е жалко, че трябва да дадат още, за да си купят вниманието и уважението - нещо, което трябва да го има и иначе. Никакъв избор на екип не правят?. Това е легализиран метод да си платиш повече без причина. Аз мислех, че няма да имам нужда от специална помощ и обръщане на внимание, защото вярвах, че няма да има проблем при мен, но когато те сами ти го направят... Ако не плащаш, не че няма да ти обръщат повече внимание и да ти помагат, но и ще те затрудняват, за да "стимулират" плащането от родилките по принцип... Казаха, че явно имам нисък праг на болка, щом съм викала толкова, но как го прецениха? Как решиха, че наистина не ме боли много, а ме изкараха, едва ли не, лигла?!

Когато дойде анестезиоложката - една възрастна жена с къса прошарена коса, за да ми сложи упойката, тя се държа припряно и ме придърпваше нервно, без да съм й пречила на работата по някакъв начин. Би ми някаква доза упойка, от която не усещах облекчение и след минутите, в които каза, че вече трябва да има такова. И с "психологични познания", започна да ми обяснява как мозъкът имал навика да помни болката и реално мен не ме боляло вече наистина, а само така съм си мислела, че е още. Също така ми каза, вече по-нервно, че, ако не съм спряла да викам и да се оплаквам, нея щели да я обвиняват, че не си е свършила работата! Тоест искаше да си трая, да не я излагам.?! След половин час някъде, ми провериха отново разкритието. Беше 7-8 сантиметра, според акушерката, а анастезиоложката, каза - "8, добре", при което акушерката каза отново - "7-8", не "8", а анастезиоложката си повтори - "8". И ми сложи друга доза упойка. Не знам дали това е от значение, но. Същевременно със слагането на упойката ми спукаха мехура и ми сложиха и други системи - едната с окситоцин, който мисля, вече не беше толкова нужен. Едновременно ми бият притъпител на усещанията (упойка) и ускорител за раждане. Желанието ми беше да изчакам до реалното време за раждане без да ме боли, иначе можеше просто да ми бият окситоцин, та да родя по-бързо, без да има нужда да ми слагат епидурална упойка. Тя пречи на напъването и на контрола на мускулите отдолу. Затова чакат да имаш определено разкритие, че да ти я сложат (което я прави в определена степен безсмислена). Така, слагат ми обезчувстващо вещество, а после и ускоряват раждането. Тоест аз вече почвам да раждам, а нямам контрол над мускулите отдолу. Не знам какъв точно щях да имам, ако не бяха ускорили процеса, но предполагам упойката нямаше да е в най-силната си фаза. Не съм специалист, но по тази ми логика, не смятам че е уместно да правят така. Видя се какво стана после... Но екипът не комуникира с пациентите, които по-скоро би трябвало да бъдат наречени клиенти и сам си решава дали да ускорява раждането. А с това аз не бях съгласна! Би трябвало да ме питат. Те решават кога и какво принципно може да е най-добре, но в случая искаха просто да ме "приключат" по-бързо.

Докторът беше човекът с най-скандалното и неморално поведение от всички. И имам предвид наистина скандално. Почвайки раждането и виждайки се главичката на бебето (която аз не усещах), трябваше да започна да напъвам при усещане на контракция. Напъвах се, та ми причерняваше, но нищо не ставаше. Докторът взе да нервничи и да се държи грубо. Aкушерката каза, че нищо не съм правела, сякаш не знаеше какво стана при подготовката, нали присъства на биенето на упойките, а докторът не знаеше ли за тях, та така се държа, не си ли обменя информация с медицинския екип? Много жени губят способността да напъват при прилагането на такава упойка. Вместо да ми помага в залата, този човек ме затормози с караници и обиди и ми каза, че заради мен детето ми щяло да умре! - Заради мен?! - Добре че били те - екипът, че не аз съм си родила детето, а те ми го родили! Еми за какво са там, първо на първо.?! Още повече, че те израждат детето, а не го раждат - това го правя аз!, какъвто и да е начинът! Тези термини не ги ли е учил този ДОКТОР?! Така ме "смачка", че се почувствах толкова виновна и некадърна, заради неспособността да родя, да дам живот на детето си! Тогава си мислех, че е добре, че има болници, че да ми помогнат в такъв случай, иначе умирахме и двете. И си мислех, че при следващо раждане, ще искам даже да е с цезарово сечение. Но като се съвзех и успокоих впоследствие, като говорих с раждали приятелки, си помислих как щяха да са по-различни нещата, ако не бях в тази болница. И, ако не бях си искала упойка нямаше да имам проблем с израждането, а нямаше да искам упойка, ако се чувствах по-спокойна. Те те оставят там като куче през тези часове, с нищо не ти помагат, а даже ти се подиграват и ти се карат! Как няма да искат разни жени да раждат вкъщи?!

Болницата често се приема като недоброжелателно място, недаващо възможността за оптимално полезна и здравословна среда за раждане и начало на живот. Тя пречи на естествените процеси, които са най-здравословни за майката и бебето. Неща, които са нужни за здравето на бебето, те не ги спазват - като оставянето да изтече повече кръв към бебето през пъпната връв, правят на поразия цезарово сечение, ускоряват раждането, за да си спестят време и занимание. Отделят новородените от майките веднага и вторите, нито могат да накърмят отрочетата си веднага, нито да ги прегърнат. И после децата са все болни и им се предписват масово антибиотици, за да им довършат имунитета. Та, след като изродиха бебето ми с вакуум, попитах как е то, а докторът ми се скара отново и каза, че съм била дървен философ. Един вид нямам право да се интересувам за него, щом като не съм си го била родила сама!. А аз се спуках - почти буквално. Цялото ми лице беше синьо от спукани капиляри. И се напъвах както трябва отдолу, но... Както казах останах с чувството за неуспех и провал, с вина към детето си, че едно раждане да не мога на направя, както трябва. Сякаш нещо не свърших, останах длъжна - на себе си и на детето си... Като ме питаха накрая на кой етаж искам да съм и исках да ми кажат условията, същият се извика троснато, че е било 100 лева горе (а не е). Как да коментирам това инфантилно поведение?!

Мина ми през ума още след раждането защо този човек може да се е държал така и това, което си помислих се потвърди на другия ден. Дойде да ме види, уж загрижен и ми каза , че се държал така, защото съм го била нервирала, че не съм напъвала (пак старата песен). Прегледа ме в една стая, където стоеше жена от персонала, на която се похвали, че бил ми спасил детенцето, видите ли (не знам дали израждането с вакуум, дето се води рутинна процедура, се брои за спасяване, така ли е??), а когато тя излезе останахме само двамата и той заговори за себе си в трето лице в смисъла - "тоя доктор, дето ти спаси детето не заслужава ли награда за това?. Ама той пие само 12-годишно". Даде ми телефона си и чак тогава се представи по име, и каза, че бил тук до следващия ден на обяд и после чак след месец, след отпуската си - тоест да си избера кога да му дам възнаграждението - или на другия ден или на контролния преглед след месец. Та за това ли било цялата работа, вменява ми жестока вина, прави ми се на благодетел и спасител за едно 12-годишно уиски? Даде си и телефона, и името да му го имам, да съм си го помнела - докторът, дето ми спасил детенцето - Васил Манчев.

Вярно, че трябва да бъда и благодарна, вярно че ми извади бебето без особени проблеми, вярно, че можеше да е по-зле, бебета умират, майки умират, деца при изваждането им ги правят инвалиди. При мен не беше така положението - да, но това, че не е било толкова зле, не значи, че не можеше да е и по-добре. Не може такива неща да се допускат от хора, които трябва да са там, за да помагат на живота! Друго нещо - бебето беше с увита пъпна връв около врата, докторът го констатира, след като го извади. Това не е ли могло да се види на видеозона сутринта или предния ден?! А по време на самото раждане не могат ли да включат някакъв екран да се гледа какво става вътре?! Не е ли по-опасно, когато е с увита пъпна връв, пък и се тегли с вакуум? Питам само!.. и знам и че сме имали късмет с малкото.

Конците, с които са ме шили също после ми създаваха проблем. Ходих на гинеколог в моя град, защото раната от шитото не заздравяваше, а ставаше и по-лошо и лекарката ми даде антибиотик. Възмути се с какви конци са ме шили, понеже тялото ми не ги приемало, а ги избутвало и те загнивали в тъканта. Как искам да не бях раждала там!!! Никога не съм смятала, че няма да мога да си родя детето "успешно", още повече не съм предполагала, че няма да мога да го кърмя при положение, че имах толкова много кърма и ЖЕЛАНИЕ за кърмене, което доста майки вече нямат. Може да имаш желание, но да нямаш мляко, може да нямаш желание и направо си спираш кърмата, но да имаш и огромното желание, и възможността да кърмиш, но да те подведат и объркат и реално ДА НЕ МОЖЕШ вече - е, това си е направо подигравка, не само с теб, но и с бебето ти! От страна на неонатолозите няма никакъв интерес да те запознаят с положението около твоето бебе и подходите към него и по-конкретно да ти покажат как да кърмиш. Когато отидох в неонатологията за първи път, очаквах да ме посрещнат с някакво въведение, относно моето бебе, а те се държаха все едно нищо ново нямаше (взимай бебето и се оправяй). И просто си го взех, както правеха и другите майки и си го откарах в стаята. Не усещах да имам мляко, пък и как да разбера и за по-сигурно му давах шишето. Не казват да го слагам да суче от мен, не проверяват като за начало състоянието на гърдите ми дали имат мляко или не.

Започнах да опитвам да кърмя от третия ден, като нямах никакви знания как трябва да стане това, само слушах съветите на други скорошни родилки за разни цигарени захвати и други неща. За първи път си сложих бебето на гърда с напътствия от друга майка до мен, която беше с цели два дена по-опитна. Тя имаше вдлъбнати зърна и започна предимно да се цеди и да дава кърма от шише. Опита и с изкуствено зърно, от което каза, че не е доволна, че не върши работа, а само се насъбира мляко в него, а също и въздух, който бебето гълта (което прави още повече колики за новородените). Докторката й казала, че е достатъчно да ползва само стерилен биберон със шишето, не било необходимо и помпата й да е такава. Тогава трябваше да обърна повече внимание на случая й. След като си сложих детето на гърда, го оставих да суче малко коластра - виждах, че има и после му дадох грамажа мляко, измерен по някакви изчисления за дажби на новородените. По дни на бебето са тези изчисления, а не според реален апетит и според килограмите му. Ако му се яде повече от на друго бебе (защото има разлика между апетит и кила и нужди), не би трябвало да му се даде повече, защото се следва някакъв режим, поне така казваха. Определя се точна доза за малките и кога да се дава, поне такава е инструкцията за майките. Те, например, може да са гладни много по-рано от часа им , но трябвало да чакат - имали си режим!!! А, дали неонатолозите ядат по такъв режим, какъвто опитват да налагат на едва родени бебета, които имат нужда от храна и уют, а не да спазват диети рано-рано и да ги подхванат с 'възпитанието' им да 'имат търпение' и да чакат ред. Бебешките стомахчета, когато са гладни болят. На следващия път го сложих отново на мен и после пак на шишето. Нямах представа колко е яло от мен, яло ли е въобще... Никой не ти пояснява и не те наблюдава как се развиват нещата.

На другия ден то стоя на мене доста дълго време и впоследствие се успа на гърда и аз реших, че се е наяло и успокоено заспало. Даже като върнах шишето пълно, те веднага отказаха заявката за храна за моето бебе. Но как решиха, че се е наяло и трябва да отказват заявката само с моето неопитно мнение и преценка, не знам. На следващия път като го слагах на мен то мрънкаше, но ме захвана. Върнах го и малко по-късно една от жените там каза, че то било гладно и изпило цяло шише при тях и оттам започна да се проявява проблема. На следващия час при слагането бебето отново мрънкаше пускаше и захващаше и вече почнах да се плаша какво става и исках да му се даде шише, а една неонатоложка - силно чернокоса на средна възраст каза, че нямало по заявка. Тогава как преди изпило цяло шише, нали нямат по заявка?! Дори не питах гладно ли ще остане, защото другата - руса, слаба на средна възраст - служителка по-рано ми беше казала, че ако повърне от преяждане щяло да стои гладно до следващото ядене (понеже бях искала малко по-голяма доза да му дам и тогава ми дадоха), та сега сметнах, че ще го оставят да чака до следващия час. Как тогава имаха да ми дадат, как като искало да яде през нощта са му давали - казваха ми, че било лакомо и една нощ изпило три шишета, а после ми казват, че нямало по заявка (резерви нямат ли)?! (ако им дават поне да имат в резерва биберони, не един общ и да правят млякото на момента, а не да им стои старо.)

Веднъж се забавих с връщането на детето в неонатологията, защото беше захванало късно и не ме беше пуснало и сърце не ми даваше да го отделя от себе си, че да го върна под час при тях. Дойде русата неонатоложка и започна да ми се кара как аз съм им пречела на тях да си вършат работата, какво било това кърмене от един час, кърмело се по 20 минути. Но никой не се е поинтересувал за това кърмене как протича, че да се възмущава защо било по цял един час, никой не е дошъл да види как слагаме бебетата си, добре ли захващат, добре ли изсукват. Аз не исках да му набутвам шишето, да яде за две минути и после да му е тежко. Чудят се майките защо понякога повръщат децата им, а те ядат ненормално бързо. Та после разни антирефлуксни млека им купуват, какво ли не - глупости - и кърмещи жени подвеждат да купуват такива млека, уж били нужни. Толкова невежество има... А тези жени, дори и да не са добри специалисти, не са ли били майки, та са толкова некомпетентни какво и как се прави, как се случват някои работи.?.. Или не ги интересува?!

Майките в интернет имат много повече информация и знания от тези, дето би трябвало да са специалисти и са събрани там с цел да ти помагат ПРОФЕСИОНАЛНО, а не да ти пречат. При тези майки, при които нещата са били успешни е било, не благодарение на такива 'специалисти', а на това, че им се е разминала някакво усложнение и не се е налагало да се допитват до тях, явно. Докато говорихме по-късно, относно това защо малкото не се нахранва, черната му набута шише в устата, подпря го и замина нанякъде в помещението и аз трябваше да ходя да я гоня. Да не ги бях питала защо не може бебето да ме захване, по-добре щеше да е, нямаше да чуя от една едричка и светлокоса тая глупост, че съм била с месеста ареола. Некомпетентното държане на неонатоложките и подвеждането, че имам нужда от силиконово зърно, което само попречи на научаването на добър захват от моето дете, а отделно и "подкрепата" на свекърва ми с думите - пак ли сме на гърда - и - цял ден ли ще се кърмим - когато се опитвах вкъщи да го слагам на мен, ме обезсърчиха напълно. Впоследствие разбрах, че бебето не е задължително да яде по някакви "норми" от по 20 минути, а като новородено може да ти е постоянно на гърдата - има различни бебета и различни майки.

Когато вече започнах да се усведомявам за нещата, беше минало доста време - важно време за приучаване. Бяха ми казали, че имам "фонтани" от мляко, а умозаключението им защо не можех да си нахраня детето беше, че съм имала месеста ареола и детето не могло да я захване. Казаха ми да си купя изкуствени зърна и да опитам с тях. Нито казаха за размер зърно, нито казаха и за начина на слагане, който е от съществено значение, а аз го научих от интернет и разни форуми впоследствие. Те знаеха за тези приспособления, колкото продавачка в детски магазин - тоест само знаят, че това помага при "неподходящи" зърна, но никакви други подробности. Дори жени с проблемни гърди могат да се научат с бебето да се кърмят успешно, защото зърното се оформя, чрез сучене от бебето в течение на време и не трябват разни изкуствени глупости, дето пречат на добрия захват и издърпване на мляко, а и на контакта с кожата на майката, който е полезен за кърмачето. А моите гърди, даже и такъв проблем нямаха, а както казаха по-късно един гинеколог, един мамолог и три консултантки по кърмене, зърната ми са били идеални за кърмене и е нямало проблем с тях за бебето. Проблемът е бил в малко по-къса юздичка на езика на бебето и по-високо небце, който нямаше да е от съществено значение, ако някой ми беше показал как точно да го сложа правилно на гърда още отначало! Така и не помогна това зърно, каквото количество бебето сучеше с него, така беше и без него.

Никога то не ми е изцедило гърдата, че да ми олекне, още по-малко това да е ставало за 20 минути, никога не се беше наяло с това зърно, само дето вече му беше по-лесно да захване него, та не искаше въобще да се труди за захапе моето, а ако не го бях свикнала на изкуственото, може би лека полека щяхме да свикнем на по-хубав захват на моите гърди. Три месеца се борех да го махам и отучвам от него, но не стана.

От втория месец се реших на това и се чух с някаква акушерка, пак от Майчин дом и тя каза, че било късно вече, което ме обезкуражи, а всъщност не е било късно, както разбрах впоследствие. Ама какво да очаквам като компетентност от там.? Тогава се опитвах да давам повече кърма на бебето си, вместо изкуствено мляко и като не ставаше със сучене, реших да заложа на цедене с помпа. Аз имах, но нестерилизирана. Питах една доста възрастна жена от тях, може ли нестерилизирана помпа да ползвам - не могло. Казах й, че една педиатърка ми беше разрешила, но тя ми каза да съм махнела педиатърката - те не разбирали?!? Как точно те не разбират?? Питах също имат ли помпа, която да мога да ползвам - "не", има ли стерилизатор да си стерилизирам моята помпа (понеже знаех, че стерилизирането държало три часа, тоест скоро преди цедене трябва да я стерилизираш, затова не го направих вкъщи) - и това нямали, само не питах дали имат микровълнова (понеже аз си носех и стерилизатор за такава), но знаех, че пак щеше да ми каже "не".

Някои майки изобщо не стерилизират, защото наистина се прекалява и с това стерилизиране. И помпата не е нужна, тя не е нещо естествено и не е толкова нужно - защо са ти помпи - да купуваш само шишета и стерилизатори, само индустрията за бебета да печели. Ако тогава знаех както сега - колко измислени и глупави неща се пишат, за да подвеждат майките - задължително стерилизиране ВСЕКИ ПЪТ, задължително доизцеждане, сякаш преди да е имало помпи майките масово са боледували от мастит или бебетата, сякаш не са подготвени за този свят с имунната си система, че ако им дадеш нестерилизирано нещо, сякаш ще им дадеш отрова. Да не би в утробата на майката всичко е чисто и стерилизирано... За бебето са нужни най-минимален набор от неща, а се изкарва, че излиза най-скъпо за него. Нужни са му гръдта на майка му и дрешки, и пелени - има и многократни, да не говорим, че може да се научи да се изпикава и не много други неща. Точно пък бебетата няма как да претендират за глезотии. Те идват от желанията на родителите. А точно помпите не можеха да ме изцедят мен и моите гърди хванаха мастит още в първите ми дни като кърмеща (опитваща). Втрисало ме е няколко пъти даже, а аз не можех да се изцедя. Нито помпата ме изтегля както трябва, нито бебето, въпреки слагането на силиконово зърно. От немай къде се научих да се цедя на ръка и това съм го правила по няколко пъти на ден няколко месеца - с часове! Обикновено е било доизцеждане след помпа, като при това "доизцеждане" съм вадила повече мляко отколкото със самата помпа. Сега постоянно ще си имам този мастит и кистите трябва постоянно да се следят. Как да се възстановя от тях - няма как, винаги ще има риск за мен. Отделно, че получих драстично отпускане, заедно с мастита, от изтощение и от напразно и дълго цедене, заради чуждата "компетентност".

От постоянна заангажировка около цеденото и така нареченото кърмене, нямах време и да я захранвам с правени от мен неща, да обърна внимание за качествената й храна, ами й купувах пюрета - нещо, което също не съм искала... Майка ми също е с мастит и тя ме е родила в тази болница и аз почти не съм кърмена, понеже тя пък нямала мляко. Как нямаш мляко, а хващаш мастит? Той се получава от задържане на мляко най-често. Това, което казвам е догадка, но имам основание да смятам, че и нея са я объркали още тогава там. И, относно стегнатостта на гърдите, най-много се нарушава заради помпа, не със самото кърмене, а с помпа, особено, ако те тегли с часове и едва излиза мляко. С каквато и да е помпа, резултатът е един и същ. При много жени е същото - гърдите им не пускат мляко на помпи и това да си купиш помпа от 300 лева и нагоре (нали и с професионална се цедих в болницата) не е гаранция за ефективност. Само митове и подвеждащи статии можеш да срещнеш в - та помпа ти трябвала задължително, та зърна, та не знам какво... И шишетата са противоестествени - детето има вроден рефлекс за сучене, а при шишето течността му пада отгоре, навлиза в устата и то трябва да се превключи от нагласата за сучене към това направо да гълта и да се пази да не се задави. Както е по-лесно, така е и по-опасно. Аз с 20 шишета у дома, казвам че съм им противник, купувала съм ги с недоволство, гледала съм със завист успешните кърмачки, пък и донякъде и успешните цедящи се, а аз с толкова много и маслено мляко, трябваше да купувам храна, защото моята не може да излезе. И да трябва да взимам изкуствени млека - за мен те са все едно полуфабрикат. Но нали целта е индустрията да печели. А да си бях спряла кърмата с инжекция, че да ми е по-лесно - не исках.

Стартът е много важен за бъдещето, от значение е как ще тръгнеш и как ще те по/д/ведат. Отначало, като исках да знам защо може бебето ми да не суче, дори смятах, че съм за отпушване на гърди, понеже ми казаха от отделението - черната пак - че помпите могли да направят раздуване на зърното и да го запушат, но не ме погледнаха да кажат така ли е при мен, просто хвърлиха компетентно мнение от обща култура - какво можело да стане, та ходих на гинеколог и при една жена, дето прави масажи на гърди, даже исках да ми бият окситоцин в моя град, добре че не го направиха, че така и така имах мляко и, ако се отприщеше още, както не излизаше от мен лесно,.. не знам как щеше да ми се отрази... но отпушването може да го направи и бебето със сучене. Това не беше проблема. Беше си мъчително всичко - да се цедя да събера мляко, а малката да ме чака и да реве и да нервничи и да се раздразва, мъка ми беше, изяждала съм се. Да се чувства оставена в съвсем нова и непозната среда, вместо да я гушна. Така се стресират от малки подсъзнателно! Децата на онова място, сякаш минават на конвейер. Без НЕОБХОДИМОТО внимание, а само ги държат при тях няколко дни по стандарт. A, oнази, възрастната жена, с която говорих, директно си ме излъга, че нямали помпи, защото на горния, етаж има и се ползва от родилки и тя не е забранена за тези от седмия етаж. За нея разбрах от една майка, дошла след мен в моята стая. Междувременно бях пробвала с моята помпа да се цедя за стимулиране на кърмата и хвърлях коластрата в мивката... яд ме беше, че отива в канала, но нали помпата ми била нестерилизирана и съответно опасна! (Затова пък един НЕСТЕРИЛИЗИРАН биберон го дават да минава през устите на много бебета непосредствено едно след друго! Поне тях да сменяваха!)Отидох на горния етаж веднъж с намерението да изцедя мляко на бебето си и видях как други за 15-тина минути бяха с по 100-200 мл. мляко, а аз не можех да изкарам и 20 и ми се ревеше. А, гърдите ми пълни. Много бавно капеше, не течеше, а капеше, а не ми олекваше. Забавих се със слизането при бебето, а вече трябваше да го бях взела, носех милилитрите по норматива да му ги дам, а слабата и руса неонатоложката ми се скара, че съм закъсняла, че бебето ми ревало от глад и трябвало тя да му даде шишето с мляко. Лъжеше! Жената, дето беше в моята стая беше в момента в залата при бебето си, което беше на лампа и тя чу всичко. После ми каза, че детето ми не е плакало, а тя просто му е дала шишето, както си е лежало тихо. Още повече, че го е дала, знаейки, че аз съм горе и се цедя, за да занеса мляко на моето дете, както й беше казала другото момиче от моята стая. Сякаш ти правят напук?! Къде е професионализмът?! Не искат да ти обърнат внимание, да ти помогнат, ами даже обратното. Ако ти настояваш на това, те изкарват нервна и ти развиват разни философии за скачения съд и как това, че като си била неспокойна, се отразявало принципно и на бебето ти. Ама, тогава защо те не помогнат в протичането на течност от единия съд в другия и да те направят спокойна?! Като занесох моята кърма, я сложиха настрани за хвърляне, че нямало да става за после, щяла да се развали. А тия млека, дето им дават по-трайни ли са от кърмата ми, доколкото знам не правят нови, ако решат да дадат на бебе за после?. Те могат да стоят, а моята кърма за моето дете не могла.?! И пак се опитвах да нося мляко за часа за хранене на моето бебче - кога при помпата нямаше стерилизирани шишета, кога имах кръв в млякото (заради рагади)...не се получи. Тя почти не е хапнала коластра! Предимно прахчета е пила (изкуствените млека).

Веднъж, след началните опити за кърмене, при оставянето на детето в залата, една от жените даде шише на моето бебе, за да го провери дали е гладно. После го остави на перваза, където стоят шишетата за връщане и каза, че ще стои там за някое друго бебенце, ако поискало. Имаха толкова много претенции колко чисто шише трябвало да давам на бебето, от неизползваната ми лична помпа ми забраниха да му давам мляко, а те дават ползвани от други деца биберони без да са минали стерилизация. Целта на стерилизирането е да не се разменят бектерии между уязвимите бебета, както изтъкваха, защо тогава те самите не спазват това изискване?! Моето хвана млечица от там. И то такава, че повече от година и половина по-късно още стои упорито и постоянно му търкам езичето със сода. Докторката му му предписа антигъбично лекарство, но то така се залисваше като му го слагах, че спрях да му го давам. С това залисване, чак ставаше синьо и не смеех да го тормозя и да го давам. На годинка пак й дадох същото лекарство по предписание, този път цялото, но не й помогна. Всякакви методи ползвах - бъркане с марля в устичката, за да трия езичето - крайно неприятно и стресиращо, сода на биберона, ядене на черници, вече й четка за зъби има, но има-няма, току се появи пак наслагване. Иначе моята кърма с моята помпа щели да са вредни! Добре е да не ги оставят гладни. Ама защо тогава аз като искам да си дам млякото, ми го хвърлят, как то ще се развали до после, а техните химии, дето имат един час срок (който минава, докато сме с бебетата още) не. Имат неоснователни изисквания към мен, а те какви груби изцепки правят. Като говорих с друга защо така е направила тяхна колежка, тя се сконфузи и си изми ръцете с думите, че не отговаряла за другите. Ха! Сякаш те всичките не го правят това, ама се крият. Една от тях ми беше казала колко ми било лакомо бебето, че изяло две шишета с мляко през нощта, сякаш укор, ама не взимат кърмата (без това с такава мъка изцедена) ми да я дадат тогава. Уж имало режим, когато аз искам да му дам храна, а те ги хранят, когато поискат, даже една от жените при мен го констатира - бебето й не искаше да суче като беше с майка си. Явно е яло. Е, какъв режим спазваме?!

Режим трябва да се изгражда, когато започва захранването, според мен. А не още отначало детето се е родило и край - някой друг решава колко да яде и кога да огладнява (месят се в природата му). Сякаш нарочно те затрудняват - никакъв професионализъм, дразниш ги, че им задаваш въпроси, че искаш информация от тях, сякаш нямаш право. Те са там в твоя услуга, а не да се държат така, сякаш ти им пречиш на битуването. Ти трябва да се напаснеш към бебето, а не то към теб. То е водещото. Но те не ти позволяват. Стоиш там диван чапраз да взимаш бебето, когато на тях им е удобно, може на бебето да му се спи, може на теб да ти се спи, но ти трябва да си там под час и се редиш като на опашка за хляб да го вземеш. Ако спи бебето, а трябва да го взема, трябвало да го разръчкам по крачетата и чернокосата ми направи демонстрация как да го събудя , като почна да му натискат силно стъпалцата и то се раздразни и събуди. Хем не искаш да им се поддаваш и искаш да се справиш успешно с проблема и да се научиш да кърмиш, хем смяташ, че е по-добре да си даваш шишето за по-сигурно и да не се разправяш, понеже бебето ти е при тях и се пречупваш. Какво правят с бебетата само те знаят. Изобщо са много некоректни. Хем имало режим и трябвало да яде на три часа, хем ги хранят и през и през деня им додават. Как да следват този режим от три часа самите майки, когато от персонала си решават нещо на момента да направят, относно "режима" с храненето на бебетата. Естествено, че не трябва да стоят гладни, но ги правят каквото си искат, а после претендират за някакъв ред пред майките. С тях имах чувството, че разговарям с някакви "лелки", особено с някои. И колко още неща имаше. При изписването исках информация от една от педиатърките (говореше се, че това била "неоткликващата") защо бебето ми е било на кислород първия ден, а тя каза да питам неонатоложките, отидох при тях, те казаха да питам лекарката!? Еми, добре... Никаква координация.

Така и не разбрах защо е било на маска, но аз предполагам, защото не го родих бързо и беше изтеглено с вакуум. На въпроса как върви с наддаването също нищо конкретно не казаха. Ама им теглиш думите с чингел. Никаква информация не дават, не могат ли да погледнат картона, какво вършат толкова - някакви бюрокращини. Държат ги наакани и ги сменят под час, а бебето може да е току-що сменено и да се е изходило, тоест ще стои три часа наакано. Не дават на нас да си ги сменяме, понеже били гледали консистенцията на изходеното, както и честотата на изхождане, но на 12-ия етаж майките сами си ги сменят, така че не е до следенето май!! Карат ни ние да купуваме пелените, но тогава поне да кажат и крем срещу подсичане да си носим или не знам... каква е причината за получаването на инфекции от новороденото при "гледането" от неонатоложките?! Защото, когато си взех моето дете на изписването, при преповиването за първи път можах да видя дупето на малкото (исках да видя как е поддържано още онзи ден, когато ми се скараха колко съм се бавила със сученето и поради тази причина не се "бавих" повече да отварям пелената и го върнах скоро скоро) и то беше люто червено!! Казах на чернокосата, а ми тя се тросна, че нищо й нямало. Вкъщи веднага започнахме да я мажем с крем, но нямаше резултат. Люто червената кожичка се превърна в обрината за ден и при преглед при лекар на следващия ден й предписаха мехлем, правен в аптека, който не помогна, след това мастило, което също не помогна и накрая дерматолог предписа крем с кортикостероиди, чак който помогна. Какво са го правили детето за тази седмица в болницата, не знам, не са ли го мили, не са ли го сменявали, не знам... Но да не може да му мине от нищо по-леко, чак до такъв силен крем да се стигне... В болницата разболяват. Пакетът с пелени беше повече от половината пълен. Пазят ли си ги или си пазят труда.!?

За този месец, докато го оправим сме го държали на многократни пелени - от тези, като от едното време, защото, ако сложехме еднократни (наложеното име - памперси) веднага се обриваше. Представете си какво е - на всяко напикаване - смяна, постоянно преповиване, постоянно дебнене дали е напикана, мъкнене на непромокаеми чаршафи, пазене на дамаската и още по-малко сън за нас с баща й. На изписването поне очаквах повече информация от тях, но не. Даже не бяха казали и че пъпчето трябва да се прибира с лепенка. Понеже е отрязано високо и трябваше да се види има ли опасност от херния. Това го каза лекарката й после. А между родилното и неонатологията каква е комуникацията , относно това?. И постоянно казваха колко било топло, заради това и онова, ама ми ги навлякоха, че и шапката от комплекта му сложиха на изпращане, ама вече съвсем не ги е грижа за бебетата, като ги отпратят и не са отговорни за тях. И храната им беше храна точно, каквато родилки не би трябвало да ядат, особено родилки с операция - боб, зеле, леща - най-евтината... Но това са дреболии, поне същественото в тая болница да беше наред.

Искам да отбележа и друго нещо. Когато един път отидохме да си вземем децата, бяха ни събрали да ни говорят, че са взети генетични показатели от бебетата ни и са пратени някъде си за изследване и, само ако имало проблем, щели да се свържат със съответните родители. Накараха ни да се подпишем върху бланките на бебетата ни с по няколко отпечатъка от кръв по тях - след свършен факт! Но мисля, че това трябваше да става с наше съгласие, а не после да ни карат да подписваме маркираните вече бланки, сякаш сме били информирани и СЪГЛАСНИ с това, което са направили! Аз подписах като всеки слушащ какво му казват, без да се замисли това стандартна процедура ли е и редна ли е. Това да взимат такива данни на детето ми не ми харесва, още повече да не знам какво става с тях.

Другото, което е, не знам дали го намират за нормално и какво правят като процедиране, но имаше не непълнолетни, а МАЛОЛЕТНИ момичета, родили там, които, разбира се нямат съответните осигуровки, но стоят там по рутинния ред. Дали съответните служби биват сезирани от болницата за педофилен акт от бащите на бебетата?! Защото е такъв! И коя организация им плаща престоя с парите на българските данъкоплатци?! Сами си вредим като народ - с цялата тази дейност във вреда на майките и бебетата. Може да се видим за някой и друг час през деня, когато пък се мъчим да засуче или пък се откажа и му дам химията. Разбирам, ако наистина се налага да се дава, но когато не е нужно и не трябва... Кой им дава правото да третират бебето по умозаключенията на някой недоказан доктор (Спок) с тези режими? Правят неща, с които майките не са съгласни и никак не им помагат! След като възрастен може да яде по-начесто от три часа, е глупаво новородено да е на режим на ядене, на диета още в началото. А на мен да ми казват, че аз съм го оставила гладно, понеже не са ми показали как да го кърмя, си е наглост! Те ядат ли всеки път една и съща доза и по едно време - те не, а защо го налагат на един нов живот. Да го боли корема от глад, защото някой някъде си американец така казал и даже американците не го следват.? По едно време си мислех добре, че има бебешки млека, иначе..., но неее. Ако ги нямаше тях, нямаше на родилките да им изнамират толкова проблеми при кърмене. И щяха да се стараят повече в него. Може би и повече щяха да искат да кърмят, ако не ставаха мързеливи, покрай тия реклами на храни, дори и индиректни (като това в болницата да не ти помагат всячески да кърмиш, ами веднага слагат шишето на бебето). Нека ги има тия млека, но ако наистина са нужни. Но производителите действат подмолно. Уж храните са, за който има нужда, но ще направят такава пропаганда, чрез болниците, например, че много ще решат, че е по-удобно и правилно да купуват млякото. И вече по инерция се прави реклама и от самите майки - като една бъдеща гледа колко много настоящи майки ползват такива млека. Основна цел в болниците е да дават млякото, а не да учат родилките да кърмят. Всъщност това последното изобщо не го правят.

Какви неща ми се случиха, чак не вярвам..! Каръщина ли, или "професионализъм" се нарича това?! Пълен пакет обслужване получих! И нищо не съм си измислила, нито преувеличила! Изключително много ме е яд, че родих там. Не знам как са другите болници, но мисля,че тази е една от най-некадърните. Най-масова и с ниско качество. Аз това видях! Правят жените ИНВАЛИДИ!!! Да не можеш да осигуриш на бебето си млякото, а да си зависим от търговска индустрия, да трябва да плащаш за нещо да нахрани детето ти... Пък после защо съвременните деца не са спокойни, разумни.. Децата стоят далеч от майка си и от усещането за комфорт, постоянно лежат в една кутия, като къс месо, продукт на доотглеждане, докато го отпратят. Няма кой да го гушне, да се запознаят, усетят.. Няма как да тръгнат да влизат в ритъм заедно. Аз не знаех какво да го правя моето, когато си го прибрах вкъщи. Вместо болницата да е мястото за най-компетентна адаптация, там именно ти пречат на нея. Защо реве - защото било бебе, казват - смешно е!

Манталитет на чистачки и лелки от детската градина?. Определено не са медицински персонал, или по-скоро са такъв, но от тези, типичните за западналите държави, като нашата. Как могат на горния етаж да им дават нещо, а на долния същото нещо е неправилно?! Долу бил полезен режима, а на горния бебетата са с майките и се хранят, когато поискат .! Измислен е, за да им е по-удобно на персонала в болницата, където отделят бебетата, за да си направят някаква удобна за тях организация, не че по природа за малките така е най-добре. Защо трябва да си платиш като за лукс това да бъдеш с бебето си? Много болници са така, предимно по-големи, където минават много хора и трябва да се насмогне като на конвейерно производство. Тъжно!!!

Много майки са недоволни от това нещо в болницата, от това, че не им помагат за кърменето или за други конкретни проблеми. Но всички казват, че такова било положението, но положението си го правим ние! И аз искам повече да не е такова! Много искам момичетата, с които бяхме в една стая да се свържат с мен, чрез редакцията. Едното беше от Ботевград, с второ дете, а другата жена от София, с трето. Мисля да съдя болницата, поне за нещата, които могат да се докажат. А за другите - поне да се прочетат...“, завършва майката.