Йотова: Младите хора имат основна роля в разговора за бъдещето на ЕС (видео)

Вицепрезидентът е убедена, че е необходима институционална реформа в ЕС, защото „днес имаме свръхроля на администрацията и назначените са по-силни от избраните“.

Основна е ролята на младите хора в разговора за бъдещето на Европейския съюз. Те трябва да предложат своите идеи за развитието на европейския проект.

Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова, която откри в София Международна младежка инициатива „Европа: Презареждане“. Семинарът, който се провежда до 29 април, е организиран от Националната студентска конфедерация по програма „Еразъм+“ с подкрепата на Съюза на европейските федералисти и Европейското движение в България. Над 40 младежи от 14 страни членки участваха в оживената дискусия с вицепрезидента.

„Младите са най-голямото предизвикателство и същевременно най-голямата перспектива пред ЕС. Предизвикателство, защото те не трябва да изоставят европейския проект и трябва да бъдат убедени в бъдещето му“, отбеляза Илияна Йотова и сподели своите виждания за проблемите пред Европа и възможните решения. Според вицепрезидента дискусията за това е изключително важна днес, когато сме във втората половина на Българското европредседателство, в навечерието на европейските избори през май 2019 г. и заради необходимостта от спешни промени.

Вицепрезидентът е категорична, че не съществува дебат „Не на Европа“, но са необходими радикални реформи – в политиките, в начините на взимане на решения, в лидерството. „Икономическата и финансовата криза, миграционната криза показаха, че Европа няма механизми да се справя с тежки предизвикателства“, отбеляза Илияна Йотова. По думите й на глобалната сцена ЕС предпочита ролята на наблюдател, вместо на активен участник в регулирането на конфликти в различни точки по света. Последните събития в Сирия са пряко доказателство за това.

„Заплахите пред сигурността на европейските граждани белязаха този европейски мандат“, изтъкна вицепрезидентът. За идеите за обща отбрана на ЕС Илияна Йотова отбеляза риска от възникването на „нов Шенген“ пред някои страни – този път в областта на отбраната. По думите на вицепрезидента промяната на миграционната и бежанската политика се състои в ревизия на Дъблинския регламент, в изграждането на т.нар. горещи точки в транзитните страни, в създаването на легални пътища за миграция.

По думите на Илияна Йотова важна част от разговора за бъдещето на ЕС е дебатът за следващата Многогодишна финансова рамка. Следващият бюджет на съюза ще определи и неговото бъдеще. Вицепрезидентът посочи, че трябва на всяка цена да бъде запазена кохезионната политика, която по настояване на президента Румен Радев бе записана в Римската декларация през 2017 г. Кохезионната политика Илияна Йотова определи като основата, върху която е създаден европейският проект – сближаване и солидарност между страните членки. По думите на вицепрезидента тази политика също се нуждае от реформа заради дългите и тромави процедури за кандидатстване по европейските фондове.

Илияна Йотова отбеляза, че Европа трябва да оцени ползите и рисковете пред следващо разширяване. „С посочването на Западните Балкани за основен външнополитически приоритет България предприе смела крачка. Успехът ще бъде конкретен, когато срещата на върха на 17 май в София завърши с пътна карта за присъединяването на тези страни“, посочи вицепрезидентът.