Роботи се учат да говорят български език

Ива владее английски и китайски, а от скоро се учи да говори и български език. Тя вече може да поздравява на нашия език, да танцува при отправена молба, да пуска музика или филм.

Ива всъщност е умен социален робот - Sanbot Еlf, с четири камери, седем микрофона, инфрачервени датчици, изпълнителни механизми за движение на глава, ръце и тяло. Тя даже изразява емоции - като се ядоса, има пламъчета в очите, когато обърка нещо, придобива сконфузен вид, а понякога очите й стават като сърца. Този робот може лесно се интегрира във всекидневието, разказва за БТА Йордан Шахънов, изпълнителен директор на софтуерна фирма, която се занимава с анализи на големи обеми данни и прогнозиране.

Амбицията на екипа е да научи робота да разбира и да говори български език и Ива вече разпознава 10-15 команди и ги изпълнява. Целта ни сега е да обогатим речника й, може би ще работим заедно с Института по български език към Българската академия на науките, обяснява Шахънов. При такова навлизане на машини той вижда в това начин да се запази българският език и духовност.

Макар все още да не говори добре нашия език, Ива може да изпълнява различни задачи. Например, може да разпознава лица и обекти в реално време и да се програмира да разпознава цялото семейство. Когато срещне някой от фамилията тя ще се закача с него, а когато срещне непознат - ще вдигне тревога. Има опция да играе на гоненица с децата или да бъде домашен помощник, който да ви напомня какво трябва да свършите или че трябва да си вземете хапчетата. Удобството е, че в робота има вграден таблет и някои от приложенията, готови за таблет или телефон, могат директно да бъдат заредени вътре.

С робота лекарят може дистанционно да посещава пациентите си в болница, дори той да се намира в друга държава, обяснява Йордан Шахънов. В робота има програма, която му позволява да работи в кафене и да ви вземе поръчката. Клиентът казва с думи какво иска или го избира от екрана, поръчката се изпраща безжично за изпълнение и след малко някой я носи, даде пример експертът. За неговия екип роботите са нещо като хоби и им помагат да тестват различни продукти като разпознаване на лица, на говор, различни технологии, свързани с изкуствения интелект. Всъщност идеята се е зародила заради ТУЕС към Техническия университет в София и желанието на фирмата да подари на децата робот, на който да се учат да програмират.

Шахънов и колегите му имат още два подобни робота - единият е по-мъничък и се казва Sanbot Nano, а другият е голям - Sanbot Max, който е висок 1,70 м, може да носи до 70 кг и да сервира с три подноса едновременно. Тримата могат да се разглеждат като семейство - Elf e майката, Мax e бащата, а Nano e детето, разказва Шахънов. Sanbot Elf струва около 6 000 евро, мъничкият е около 3 000 евро, а големият още няма цена и не се продава в Европа.

В момента в Европа в пет държави се продават такива роботи, т.е. ние в България сме на върха на вълната, коментира Йордан Шахънов. Важно за него е на първо време хората да се запознаят с тях, да разберат, че няма нищо страшно, а в крайна сметка това е една машина, "ходещ компютър", който трябва да бъде програмиран по правилния начин, за да ни бъде от полза.

Като всяка технология, роботите могат да бъдат използвани и срещу хората, само ако хората не ги програмират правилно, подчертава експертът. Неговата лична прогноза е, че, ако човечеството поеме по технологичния път на развитие, ще се обособят "острови" от високотехнологични градове, където ще живеят тези, които желаят да използват иновациите - например да имплантират чип в ръката си и с него да отварят вратите и да пазаруват. Но ще има и хора, които ще предпочетат да са по-близо до природата и няма да искат да се включат в подобен тип начин на живот или експерименти.

Няма как роботите да заместят хората, а могат само да допълват дейността ми, категоричен е Йордан Шахънов. В човека има много компетентности, които няма как да бъдат заложени в роботите, в него са скрити изненади, много повече отколкото в каквато и да е машина, която можем да създадем. В нас са заложени космически възможности, ние просто още не го знаем, смята той.