Доналд Тръмп може да направи повече за балтийските страни

Доналд Тръмп тези дни проведе първата си среща на върха с лидерите на балтийските държави Латвия, Литва и Естония. На брифинга за медиите след срещата американският президент отново потвърди ангажимента на страната си за "дълбоки и трайни приятелски отношения" и похвали своите балтийски колеги, че са свършили прекрасна работа, посочва Ройтерс.

С оглед на растящото напрежение между Москва и НАТО тези три страни се явяват важни съюзници на САЩ - и американското правителство ще си направи услуга, ако се поучи от техния сложен опит на предната линия на руската енергийна, кибер и пропагандна война.В стратегически план е огромно значението на тази среща на върха, която се състоя на фона на експулсиранията на дипломати, след като Великобритания обвини Москва за отравянето на бивш руски разузнавач в Обединеното кралство, и само дни след тестовото изстрелване от Русия на новата й междуконтинентална балистична ракета "Сармат".

Когато през 2015 г. президентът Барак Обама се срещна с лидерите на трите балтийски държави във Вашингтон, той ги нарече "най-надеждните съюзници на САЩ в НАТО". По-наскоро, по време на визита в естонската столица Талин през 2017 г., американският вицепрезидент Майк Пенс отново потвърди ангажимента на страната си към балтийските държави с думите, че САЩ стоят твърдо зад обещаната в Член 5 от договора за НАТО гаранция за взаимна защита на всички членки на алианса: "Атака срещу един от нас е атака срещу всички ни".

Балтийските държави получиха същото послание и от Тръмп, който изрази задоволство от тяхната ангажираност в "споделянето на товара" по разноските за НАТО. Сега американският президент трябва да изработи внимателно политика, която да покаже подкрепата на Вашингтон за нуждите на тези страни, управлявани съответно от литовския президент Далия Грибаускайте, естонския Керсти Калюлайд и латвийския Раймондс Вейонис.

Балтийските държави не са просто консуматори на сигурност, предоставяна от НАТО; те са и дейни поддръжници на външната политика на САЩ. Откакто през 2004 г. се присъединиха към алианса, балтийските страни участват в редица мисии на НАТО. Те разположиха свои военни в Афганистан в рамките на операциите под егидата на алианса и изпратиха войници в Ирак, за да воюват срещу "Ислямска държава". В добавка трите страни приеха на своя територия батальони на НАТО в рамките на по-широките действия за възпиране на руската агресия. Вашингтон, който вече изпрати свои военни в Норвегия и Полша, трябва да обмисли ротация през следващите години на своите части и през балтийските държави.

След 2010 г. и трите балтийски държави постепенно увеличиха дела от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана. Естония беше един от само петте съюзници от НАТО, изпълнили към 2017 г. зададената цел за 2 процента от БВП за отбрана; Литва и Латвия я постигнаха тази година. През 2015 г. Литва върна наборната военна служба, докато в Естония казармата съществува още от 90-те години. След анексирането през 2014 г. на Крим от Русия и след увеличаването на военните си бюджети те планират до 2020 г. да похарчат общо около 2 милиарда долара за отбрана. Трите балтийски държави също така закупуват американско въоръжение като например противотанкови ракетни комплекси.

Макар че Тръмп гръмко изразява очакването си страните от НАТО да повишат разходите си за отбрана, при положение че балтийците вече са постигнали тази цел, американското правителство сега трябва да им помогне и да очертаят по-широките си приоритети в сферата на отбраната. Вашингтон следва също да разшири сътрудничеството си с трите координационни центъра на НАТО, които се намират в тези страни. Тези институции, включващи Центъра за енергийна сигурност във Вилнюс, Центъра за изследвания и обучение в киберотбраната в Талин и Центъра за стратегически комуникации в Рига имат за задача да обучават специалисти от държавите членки и партньори на НАТО. Макар и трите центъра вече да имат свой принос за операциите на алианса, САЩ трябва да засилят участието на свои експерти в тях.

Поглеждайки на изток, Вашингтон трябва да се обърне към балтийските си съюзници за съвет относно плановете за оказване на подкрепа за новите демокрации на изток. Балтийските държави и Полша поддържат особено тесни отношения със страни като Грузия, Молдова и Украйна в рамките на програмата "Източно партньорство" на ЕС; лидерите, които преди дни се срещнаха с Тръмп във Вашингтон, са сред най-добре поставените и най-добре информираните, за да поемат водещата роля в оформянето на политиката на ЕС по линия на тази инициатива. Правителството на Тръмп трябва също да получи насоки от балтийските държави, що се отнася до най-добрия начин за оптимизиране на програми като американския Фонд за предизвикателства пред новите донори, който позволява на Американската агенция за международно развитие да си сътрудничи с десет страни донори по редица програми за развитие и борба с корупцията.

Балтийските държави не са само съюзници в отбранителния сектор

През 2017 г. Литва започна да внася втечнен газ от САЩ. Това, както и разширяването на полския терминал за втечнен газ и полските и литовските покупки на американски втечнен газ е сигнал за сериозно предизвикателство към руската доминираща позиция на енергийните пазари в Европа. Макар и глобализацията на газовите пазари да повишава възможностите за разнообразяване на доставките за страните вносителки, идването на американския газ в региона е със стратегическа важност.

Първата среща между Тръмп и балтийските му колеги беше повече от знакова. Със засилването на руската агресия беше важно да бъде отново потвърдена подкрепата на САЩ за техните приятели на предните линии в Европа. Но това е и възможност за правителството във Вашингтон да изгради с едни често пъти пренебрегвани съюзници по-дълбоки отношения, които да излязат от полето на риториката