„Празникът има своя източноправославен пласт от вярвания, обичаи и обреди. Къде спазвани, къде не. Сутрин всеки е добре да отиде до храма и да освети върбовите си клонки и след това да ги пробере вкъщи и да ги пази цяла година. Някои респонденти казват, че с тях се извършвали дори различни лечения. Това осветено от свещеника венче лекувало от уроки, от уплах“, разказа доц. Банкова и добави: „Намираме се в едно магично време, в което съюзът между човека и природата е факт и природата дава от себе си най – лечебното и най- магичното, което трае цяла година“.
„Празникът най – вече се свързва с именните дни, с това, че мъже и жени имат имен ден. Някои от имената, разбира се, които са били разпространени преди, вече отстъпват своя празник“, разказа още етнолога.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)