Учителите трябва да са творци, а не изпълнители, смята експерт

През тази година във Варна ще стартира учебно заведение, част от екосистемата от български прогресивни училища. След София крайморският град се присъединява към обществения модел за изграждане на нов тип образователен модел, който да съчетае най-модерните тенденции в света, пречупени през българските традиции.

За бъдещето на образованието, реформата в системата и новите изисквания БТА разговаря с Явор Джонев, съосновател и председател на Института за прогресивно образование и основател на Фондацията за образователна трансформация, която изгражда екосистема от български прогресивни училища.

Явор Джонев изрази мнение, че преди да се прави реформа, трябва да се помисли какви са новите изисквания към образованието. Според него изграждане на общност - учители, родители, деца, трябва да е основата на българското образование. Да не забравяме, че нашите училища през Възраждането са започнали точно като общности - създавани са чрез самоорганизация и самооблагане, посочи експертът.

Учителите трябва да са творци, а не изпълнители, смята Джонев. Той отбеляза, че българските учители са добри в своята област. Проблемът е, че знаейки материала, не значи, че могат да вдъхновят децата и да им създадат развиваща среда, така че те сами да поискат да учат съответния предмет, коментира експертът.

"Трябва да учим децата на инструменти, на нагласи, на умения да се справят в и с непозната обстановка. И ако така формулираме целта на образованието, то се променя всичко", каза експертът. По думите му образованието трябва да учи децата да развиват способностите си да планират, да се организират, да имат широк културен и информационен поглед върху света, върху неговото разнообразие. Те трябва да са наясно, че точно способността да приемеш другия, да извлечеш ползата от неговата гледна точка, те прави креативен. Конкурентността изисква създаване на нови знания, идеи, да се адаптираш към промените и да работиш заедно с други хора. Само че в традиционното училище у нас конкуренцията е между децата, вместо да се развиват техните способности да работят заедно, коментира Джонев.

Експертът отбеляза, че най-важното е да научим децата да са добри хора, да общуват стойностно помежду си, да знаят какво е приятелство, да работят в екип и да са добри партньори и родители. Според него трябва да се развива способността на децата да мислят. При това да учат различен тип мисления - логическо, творческо, философско, съзидателно и т.н. И не просто да мислят, а да имат изградени навици и способности, които да им осигуряват начин да се справят със ситуации, които не са им познати. Тази способност е критично важна за бъдещето, допълни експертът. Защото е важно да представяш своето мнение ясно, аргументирано и емоционално, но не по-малко важно е и да чуваш отсрещния, да видиш неговата гледна точка и да знаеш как да търсиш решения, които сближават позициите, а не правят разликите непреодолими, каза Джонев.

Ето и цялото интервю:

Въпрос: Кои според Вас са най-големите проблеми на традиционната образователна система?
Отговор: Започвам с квалификацията на учителите. Тя е недостатъчна, а дори да я имат, в училищата те са третирани само като изпълнители. Трябва да си преподават уроците и да си попълват документите. Учителите не са творци, каквито всъщност трябва да бъдат. Причините за това са обективни, а не субективни.

В екосистемата на прогресивните училища осигуряваме подходяща среда учителите да имат свободата, смелостта да се учат непрекъснато, заедно с децата. Те търсят например как най-добре, най-достъпно и интересно се преподава математика, което не значи, че променят самия предмет. Давам математиката само като пример, но това е валидно за всички дисциплини.

Предметното знание по принцип не е проблем за преподавателите. Българските учители са добри в своята област. Проблемът е, че знаейки материала, не значи, че могат да вдъхновят децата и да им създадат развиваща среда, така че те сами да поискат да учат съответния предмет. И стигаме до втория голям проблем на системата.

Традиционната ни образователна система разчита всъщност на насилие върху децата. Разбира се, говорим за психологическо насилие. Да, тя използва и примамки, и награди, за да ги накара да учат. Но една мотивация от типа "сега ще му пиша четворка, за да учи", според мен не е най-доброто, което може да се измисли. Нашата теза е, че качествено учене с насилие не става. Да не говорим, че подлагайки ги на такова още от съвсем малки, тяхното поведение се променя и става огледално. После се чудим защо имало агресия.

Ние сме привърженици на идеята за ненасилие в образователния процес и изграждане на вътрешна мотивация у децата. Да учат, защото им е интересно, а не защото някой ги кара. При нас всяко дете има седмичен план за учене. Той се подготвя в началото на седмицата, а в края й детето вижда дали го е изпълнило. Това е обвързано - мотивацията и отговорността. И резултатите показват, че децата с много голямо внимание и целенасочено следват своите планове за учене. Когато се подхожда с доверие към тях, нещата стават сякаш без усилие.

Въпрос: Много се говори за реформи в образованието. Вие смятате ли, че има реални такива?
Отговор: За жалост, по-скоро можем да говорим само за административни промени. Според мен е необходимо, преди да се прави истинска реформа, да се изяснят целите на образованието. Нашите деца ще живеят във време, което не е настоящото и със сигурност не е миналото. Значи ние трябва да ги подготвим за бъдещето в ситуация, в която дори не можем да предвидим какви професии ще има /най-вероятно те през живота си ще трябва да се сменят по няколко/. Не можем да знаем какви обществени проблеми ще трябва да решават днешните деца, нито можем да прогнозираме как ще се развие светът като цяло.

Въпрос: На какво тогава трябва да ги учим?
Отговор: На инструменти, на нагласи, на умения да се справят в и с непозната обстановка. И ако така формулираме целта на образованието, то се променя всичко.

Преди да се прави реформа, трябва да се помисли какви са новите изисквания към образованието. Ние поне така го мислим и така започнахме - в диалог с много хора, задавайки си въпроса какво образование искаме за нашите деца. Въпросът е прост, но отговорът - трябваха ни години, за да избистрим някаква идея. И разбрахме, че трябва да ги научим на няколко ключови неща. Най-важното е да ги научим да са добри хора, да общуват стойностно помежду си, да знаят какво е приятелство, да работят в екип и да са добри партньори и родители. Уж всички говорим колко е важно да си добър родител, само че нас никой не ни е учил на това и продължаваме да не учим и децата си. Не всичко е ДНК. Разбира се, то има значение, но влияние оказва и средата.

Дефицитите в семейната среда могат да се компенсират в училището, като включително то въздейства върху родителите. Затова при нас, в екосистемата, има училище за родители. Това е изграждане на общност - учители, родители, деца. И това трябва да е основата на българското образование. Да не забравяме, че нашите училища през Възраждането са започнали точно като общности - създавани са чрез самоорганизация и самооблагане.

Въпрос: Непрекъснато се публикуват изследвания, които показват, че стряскащо голям процент от българчетата са функционално неграмотни. Този проблем може ли да бъде преодолян?
Отговор: Абсолютно. Когато материалът не е сух и теоретичен, а минава през преживяване, няма функционална неграмотност. При нас например децата много работят по самостоятелни проекти, те се занимават с истински проблеми, които да разрешат чрез наученото. Само че не само по един предмет, а да подхождат интегрално - с цялото натрупано знание до момента по различни предмети. И смея да твърдя, че са много оправни.

За мен проблем на традиционната система е и липсата на взаимодействие с околната среда. Децата трябва да ходят сред природата, да посещават театри, изложби - нещо, което не се прави. Всъщност, точно затварянето им в училище и разглеждането на света през призмата само на един предмет, без връзка с останалите, липсата на приложение на наученото, ги прави функционално неграмотни. Какво като знаят формулата на квадратното уравнение?! Те не я ползват в реалния живот и съответно я забравят. Давам пример с математика, но това е валидно и за останалите предмети.

Връщайки се към темата, че не можем да предвидим в какъв свят ще живеят нашите деца, искам да допълня, че трябва да се развива способността им да мислят. При това да учат различен тип мисления - логическо, творческо, философско, съзидателно и т.н. И не просто да мислят, а да имат изградени навици и способности, които да им осигуряват начин да се справят със ситуации, които не са им познати. Тази способност е критично важна за бъдещето.

При нас в екосистемата децата например имат всяка седмица философия - от първия до последния клас. И, подчертавам, те не учат история на философията, а разсъждават върху определени теми. Нашите деца философстват и си създават нагласата не просто да се замислят за света, а да взаимодействат с другите, да водят същински диалог. Защото е важно да представяш своето мнение ясно, аргументирано и емоционално, но не по-малко важно е и да чуваш отсрещния, да видиш неговата гледна точка и да знаеш как да търсиш решения, които сближават позициите, а не правят разликите непреодолими.

Въпрос: И как се вписват всички тези нови изисквания към подрастващите в картината у нас - отпаднали деца от училище, отсъстващи, претоварени и изнервени ученици, родители, учители?
Отговор: Трудно, много трудно. И ако търсим същинска промяна в образованието, трябва някак да се почне начисто. Нашите учители са претоварени, преуморени и това е престъпление спрямо тях, което обществото допусна. Трябва да се търсят работещи модели в системата. Децата отпадат от училище, защото не им е интересно, защото явно с назидание и насила не става. Всъщност образованието трябва да ги учи да развиват способностите си да планират, да се организират, да имат широк културен и информационен поглед върху света, върху неговото разнообразие. Те трябва да са наясно, че точно способността да приемеш другия, да извлечеш ползата от неговата гледна точка, те прави креативен. Конкурентността изисква създаване на нови знания, идеи, да се адаптираш към промените и да работиш заедно с други хора. Само че в традиционното училище у нас конкуренцията е между децата, вместо да се развиват техните способности да работят заедно.