Учителите трябва да са творци, а не изпълнители, смята експерт

Иран и цената на конфликта

Експертът отбеляза, че най-важното е да научим децата да са добри хора, да общуват стойностно помежду си, да знаят какво е приятелство, да работят в екип и да са добри партньори и родители. Според него трябва да се развива способността на децата да мислят. При това да учат различен тип мисления - логическо, творческо, философско, съзидателно и т.н. И не просто да мислят, а да имат изградени навици и способности, които да им осигуряват начин да се справят със ситуации, които не са им познати. Тази способност е критично важна за бъдещето, допълни експертът. Защото е важно да представяш своето мнение ясно, аргументирано и емоционално, но не по-малко важно е и да чуваш отсрещния, да видиш неговата гледна точка и да знаеш как да търсиш решения, които сближават позициите, а не правят разликите непреодолими, каза Джонев.

Ето и цялото интервю:

Въпрос: Кои според Вас са най-големите проблеми на традиционната образователна система?
Отговор: Започвам с квалификацията на учителите. Тя е недостатъчна, а дори да я имат, в училищата те са третирани само като изпълнители. Трябва да си преподават уроците и да си попълват документите. Учителите не са творци, каквито всъщност трябва да бъдат. Причините за това са обективни, а не субективни.

Ние сме привърженици на идеята за ненасилие в образователния процес и изграждане на вътрешна мотивация у децата. Да учат, защото им е интересно, а не защото някой ги кара. При нас всяко дете има седмичен план за учене. Той се подготвя в началото на седмицата, а в края й детето вижда дали го е изпълнило. Това е обвързано - мотивацията и отговорността. И резултатите показват, че децата с много голямо внимание и целенасочено следват своите планове за учене. Когато се подхожда с доверие към тях, нещата стават сякаш без усилие.

Въпрос: Много се говори за реформи в образованието. Вие смятате ли, че има реални такива?
Отговор: За жалост, по-скоро можем да говорим само за административни промени. Според мен е необходимо, преди да се прави истинска реформа, да се изяснят целите на образованието. Нашите деца ще живеят във време, което не е настоящото и със сигурност не е миналото. Значи ние трябва да ги подготвим за бъдещето в ситуация, в която дори не можем да предвидим какви професии ще има /най-вероятно те през живота си ще трябва да се сменят по няколко/. Не можем да знаем какви обществени проблеми ще трябва да решават днешните деца, нито можем да прогнозираме как ще се развие светът като цяло.

Въпрос: На какво тогава трябва да ги учим?
Отговор: На инструменти, на нагласи, на умения да се справят в и с непозната обстановка. И ако така формулираме целта на образованието, то се променя всичко.

При нас в екосистемата децата например имат всяка седмица философия - от първия до последния клас. И, подчертавам, те не учат история на философията, а разсъждават върху определени теми. Нашите деца философстват и си създават нагласата не просто да се замислят за света, а да взаимодействат с другите, да водят същински диалог. Защото е важно да представяш своето мнение ясно, аргументирано и емоционално, но не по-малко важно е и да чуваш отсрещния, да видиш неговата гледна точка и да знаеш как да търсиш решения, които сближават позициите, а не правят разликите непреодолими.

Въпрос: И как се вписват всички тези нови изисквания към подрастващите в картината у нас - отпаднали деца от училище, отсъстващи, претоварени и изнервени ученици, родители, учители?
Отговор: Трудно, много трудно. И ако търсим същинска промяна в образованието, трябва някак да се почне начисто. Нашите учители са претоварени, преуморени и това е престъпление спрямо тях, което обществото допусна. Трябва да се търсят работещи модели в системата. Децата отпадат от училище, защото не им е интересно, защото явно с назидание и насила не става. Всъщност образованието трябва да ги учи да развиват способностите си да планират, да се организират, да имат широк културен и информационен поглед върху света, върху неговото разнообразие. Те трябва да са наясно, че точно способността да приемеш другия, да извлечеш ползата от неговата гледна точка, те прави креативен. Конкурентността изисква създаване на нови знания, идеи, да се адаптираш към промените и да работиш заедно с други хора. Само че в традиционното училище у нас конкуренцията е между децата, вместо да се развиват техните способности да работят заедно.