НАО Рожен - там, където се прави астрономия (снимки)

Свалянето на огледалото на телескоп. То е било откарано в Германия за алуминизация презсептември и сега отново е на Рожен. Автор на снимката: Даниел Чанлиев

Снимка на кулата на 2м телескоп в НАО Рожен; Автор на снимката: Венцислав Димитров

Днес на 16 март се отбелязва Денят на астрономическите обсерватория, а само преди дни - на 13 март Националната астрономическа обсерватория Рожен, открита официално на 13.03.1981 г., стана на 37 години. Редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1980. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа.

Вижте какво разказа доц. д-р Кирил Стоянов от Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория в интервю за Novini.bg - по какви научни задачи се работи в НАО Рожен и какви са последните достижения на българската астрономия.

1. Днес на 16 март се отбелязва Денят на астрономическите обсерватории, как Институтът по астрономия с НАО ще отбележи празника?

Институтът по астрономия не предвижда по-специално честване на Денят на астрономическите обсерватории. Както всеки ден, обсерваторията на Рожен ще бъде отворена за посетители, които ще могат да разгледат двуметровия телескоп в НАО Рожен и да изслушат интересна лекция от астрономите в Обсерваторията. През годините, Институтът редовно организира Дни на отворените врати, чествания на кръгли годишнини от откриването на НАО Рожен, а през 2015 г. организирахме и честване по случай 25 години от изстрелването на космическия телескоп „Хъбъл”.

2. По какви научни задачи се работи в момента в Обсерваторията в Рожен?

Различните телескопи в НАО Рожен и инстументите към тях ни дават възможност да изпълняваме голям набор от задачи. С телескопите в Рожен се изследват както обекти от Слънчевата система, като комети и астероиди, през различни видове звезди и звездни купове от нашата Галактика, така и наблюдаваме далечни галактики, квазари и блазари. Почти всички астрономи от Института работят и по големи проекти с колеги от различни страни – Полша, Франция, Германия, Сърбия, Русия, Австрия, Испания, Индия и др. Част от научните задачи включват спектрално изследване на двойни звезди, изучаване на магнитната активност на звезди гиганти, изследване на фотометричната променливост на активни галактични ядра, изследване на слънчевите протуберанси, изучаване на звездния вятър от масивни звезди и много други. Може да се каже, че всичко, което съвременната астрофизика поставя като въпроси, е застъпено в научните задачи на астрономите от Института по астрономия.

3. Какви са последните достижения на българската астрономия?

В края на 2017 г. бяха публикувани две научни статии с българско участие в сериозни международни научни списания. На първата от тях, публикувана в списание Nature, авторския колектив включва астрономи от много страни и в него участват учените от ИА с НАО проф. д-р Румен Бачев, доц. д-р Бойко Михов, проф. д-р Евгени Семков, доц. д-р Люба Славчева-Михова и доц. д-р Антон Стригачев. Изследването касае променливостта на блазара CTA 102, която се дължи на усукан нехомогенен джет. Част от наблюденията за получаването на този резултат са направени с телекопите на НАО Рожен и АО Белоградчик.
Втората публикация е в списание Science и също е от голям международен колектив. В него участва проф. дфн Невена Маркова от Института по астрономия. Статията се отнася за звездообразуването в мъглявината Тарантула.
Всъщност, през 2017 г. са публикувани общо 47 статии с автори астрономи от Института в списания с импакт фактор или импакт ранг.
Участието на учените от ИА с НАО в големи международни колективи и кампании за наблюдения на различни астрономически обекти показва, че българските астрономи са уважавани в астрономическите среди, а наблюдателната техника е надеждна и на световно ниво.

4. Имате ли информация колко туристи годишно посещават обсерваторията в Рожен?

През 2017 г. около 15 000 човека са посетили НАО Рожен. Освен туристи, обсерваторията се ползва и за школи и практики на ученици и студенти. Опитваме се да балансираме между профисионална астрономическа обсерватория и място, където човек може да заведе семейството си и да научи нещо повече за астрономията. Но по същество, НАО Рожен си остава място за астрономически изследвания и се надяваме, че гостите на обсерваторията ще ни извинят, ако понякога лекторът по време на посещението им е недоспал.

5. Какви са проблемите на обсерваторията, с които хората, които работят там, са принудени да се сблъскват?

Проблемите на учените в България са добре известни на обществото и са свързани най-вече с недостатъчно финансиране на науката по принцип. През 2017 г. беше отпуснато целево финансиране за обсерваторията в Рожен с помощта на Областната управа на Смолян в размер на 540 000 лева. С тези пари беше алуминизирано главното огледало на двуметровия телескоп на НАО Рожен, бяха ремонтирани кулите на по-малките телескопи, бяха закупени три нови CCD камери за телескопа, направи се профилактика на системата на управление на телескопа и други дейности, които подобриха условията на работа за астрономите.

6. Какви са предстоящите звездни събития?

През нощта на 27 срещу 28 юли ще може да се наблюдава пълно лунно затъмнение. Това ще бъде второто лунно затъмнение за годината, но за разлика от първото, това ще може да се наблюдава от България.
През август и септември, кометата 21P/Giacobini-Zinner ще достигне до около 6 звездна величина. Тя ще може да се ноблюдава с малки телескопи и бинокли през втората половина на нощите. Най-вероятно частици от опашката на кометата ще подхранят метеорния поток Дракониди с максимум на 9 октомври.
Най-очакваната комета през годината е 46P/Wirtanen. Очаква се през декември да стане толкова ярка, че да се вижда с просто око.
Повече информация за предстоящите астрономически събития, читателите могат да намерят в Астрономическия календар, издаван от Института по астрономия, както и на сайта на обсерваторията и Facebook страницата на института.