Има ли порочни практики при финансирането на български филми?

Напрежение в редиците на българското кино. Над сто режисьори, продуценти и автори на музика искат промяна в "порочните практики" при финансирането на български филми.

В писмо до Министерството на културата, до парламента и до Националния филмов център кинодейците посочват, че "кухи асоциации с фантомна членска маса" определят кои филми ще бъдат финансирани от държавния бюджет и кои не. Как се стигна до това напрежение и то в момент, в който българските филми отново връщат зрителите в киносалоните?

Проблемът е, че законът, по който се регламентира съществуването на държавната помощ за български кино, е доста стар. От друга страна, проблемите могат да бъдат определени в две посоки – размерът на финансиране, който не дава възможност да се произвеждат повече филми, които да покрият поколенческия диапазон на различните автори, както и регламентът, по който тези пари се разпределят от художествени комисии, съставени главно от членове на асоциации, които не представляват нищо повече от един имейл лист, коментира пред Нова телевизия режисьорът Виктор Божинов, подписал се под отвореното писмо .

Има проблем с асоциациите. Той се състои не толкова в това, че са кухи, а в това, че едни и същи членове са във всички асоциации. Това е на базата на закон, който е несъвършен и задължително трябва да бъде променен, заяви директорът на Националния филмов център Жана Караиванова.

Парите за кино са много малко. Има много талантливи хора. Бумът на българското кино се дължи на факта, че талантливите хора нямат желание да изоставят тази професия, иначе трудно се правят филми. Това, че са успешни, е благодарение на упорството на създателите им. Тази година имахме два филма в „Берлинале” – единият закри „Берлинале”, а другият спечели „Златна мечка”. „Възвишение”, „Вездесъщият”, „Воевода” са финансирани от Националния филмов център, добави Жана Караиванова.