Медицината е избор на смелите: Дава много, но ограбва от времето за най-близките! (снимки)

Снимка:ВМА

Всичко е въпрос на избор... Затова и не се намесва в избора на своите деца. Големият й син е магистър по инженерна химия, а малкият предстои да решава.

Вярата в успеха води към него, а иначе Вярата е светлината за духовността ни и е нещо много съкровено, дълбоко лично и всеобхватно ....

И посланието към всички дами:
Бъдете силни, бъдете упорити, не се отказвайте, но и не забравяйте, че сте жени!

Че ще стане лекар не било изненада за никого от близките й. Единствено учителката й по литература „имала амбиции" гимназистката Любина да следва право. Като дете на лекари и внучка на военен, нейният избор обаче отдавна бил предизвестен.

24 години по-късно е категорична, че медицината е избор на смелите. Но признава, че медицината ограбва: Ощетява най-вече семейството, изключително много децата и носим чувство на вина към тях - както при повечето професии, които искат пълно посвещаване. За да извървим достойно професионалния си път, да бъдем на нивото, което изисква медицината като цяло и една институция като ВМА, няма как това да не е свързано с лишения.

Силната жена се ражда такава, възпитавана е да бъде такава или се превръща в такава по стечение на обстоятелствата. Силните жени умеят да вземат решения, да решават проблеми от различно естество и да носят отговорност за решенията си. Те имат реална представа за себе си, за собствените си възможности и умения, знаят какво искат и докъде могат да стигнат. Силните жени стоят добре в професионалната и в социалната йерархия.

А за трудните моменти в работата е благодарна: Бих казала, че рядко е било лесно, но трудностите мотивират и каляват. Ако някой се стреми към безоблачен и равен като пързалка професионален път, греши! Смятам, че човек не би се изградил като пълноценен специалист. А за военния лекар е много важно да има развити командирски умения и способност за взимане на решения. Затова, по отношение на трудностите, аз за себе си казвам, че съм благодарна, защото са ми дали един по-широк кръгозор, едно виждане отвъд днес и утре.

А своя личен лек за душата доц. Веселинова намира в разходките сред природата, хубавата музика и... писането на поезия.
Да, пиша... когато имам настройка за това, когато нещо ме е провокирало. Интересното е, че понякога човек по-добре твори, не когато е радостен, а когато душата му плаче и трябва да бъде „снета“ болката, напрежението, тревогата, споделя още тя.
Негативизмът и посредствеността, набиращи скорост в съвременния свят пък бори със срещи с добронамерени и позитивни хора – съмишленици и приятели. А днешният 8-ми март ще прекара на работа: При всички случаи по-важно е усещането за празника, а не къде ще се намира човек. Празника го правят хората, категорична е подп. доц. Любина Веселинова.

За разлика от професията, специалността „Физикална и рехабилитационна медицина" избира „полуслучайно и полувременно". Но както всички знаем – временните неща са най-постоянни. И така подп. доц. Веселинова е от поколението, което след завършването си е трябвало да избира едва ли не между работа в Спешна помощ, волунтиерство или платена специализация. Избира последното... така започва професионалният й път във ВМА и голямата й любов, в каквато се превръща Физикалната медицина.

И докато говорим за минали вече изпитания, прескачаме и към следващите предизвикателства и планове. Краен срок за изпълнението им няма, но целта е ясна – „да бъде полезно за практиката и за колегите, а и за останалите клиницисти тъй като голяма част от тях познават малко от възможностите на специалността и то слабо или едностранно".

Какво очаквам ли?! - Че предстоят добри неща. Четейки преди дни едно от интервютата с Началника на ВМА бриг. генерал Венцислав Мутафчийски, особено обнадеждаващо смятам, че е неговото намерение за стратегическа визия към кариерното развитие на кадрите. Ключовата фраза в заявените намерения, която изключително ме зарадва, е предвидимост – защото тя внася спокойствие и сигурност, което от своя страна дава път, освобождава време, сили и енергия за професионално надграждане, допълва подп. Веселинова. Подготовката и квалификацията са гарант за висококачествена медицинска дейност, която да предоставим на пациентите си: Пациентът е личност, пациентът е душевност, влиза при нас с целия си свят. Затова трябва да намерим път към този негов свят в опит да го приобщим като съмишленик в борбата с неговото заболяване.

Международният ден на жената е повод да ви срещнем с една такава жена - подп. доц. Любина Веселинова, която е част от екипа на Клиника по физикална и рехабилитационна медицина към ВМА. Как и защо се реши на тази крачка – да стане лекар под пагон – професия, даваща изключителни възможности за една жена, но и отнемаща много на една майка – доц. Веселинова разкрива в специално интервю за novini.bg.

Надделя традицията в семейството и смятам, че не сбърках, защото това е нещо, което човек носи в себе си, коментира доц. Веселинова. Когато се дипломирах, нямах колебания, че искам животът ми да бъде свързан именно с военната медицина. Признава също, че въпреки това, любовта към правото не я напуска. По-късно една част от работата си посвещава на различни нормативни документи, които касаят специалността й, основен автор е на медицинския стандарт в областта. И е категорична, че когато човек има в себе си някакъв стремеж, винаги има начин да бъде реализиран, стига да не се отказва и … да не надскача себе си.

Сериозна „закалка" за нея е участието й в задгранична мисия в Сараево, Босна и Херцеговина през 2016 година: За мен беше предизвикателство, а фактът, че чувам от колеги-австрийци, които в момента са там, че още онзи мандат като медицински директор е база за сравнение, за мен е достатъчен, че съм си свършила работата добре.

Той е по-скоро с нагласа към професиите с пагон. Наскоро говорихме, че ВМА вече обучава свои кадети – военни лекари - което е ново за България, но вече утвърдено като световна практика. Това прави реализацията по-бърза, освен това начинът на обучение – едновременно медицинска и военна подготовка, развива по-цялостно личността и формира качества, особено ценни за по-нататъшната работа, а и в житейски план заявява още доц. Веселинова.