Подготвя ли се обществото за предсрочни избори?

Автор: Евгени Петров

Да започнем с едно предишно социологическо изследване.

„По-голямата част от населението в България не смята, че към момента има нужда от нови избори. Под 1/4 (23%) са на обратното мнение като в по-голямата си част това са симпатизанти на БСП, но дори и те не са категорични в мнението си – само половината от тях изразяват позиция за нови предсрочни парламентарни избори“. Това са изводи от агенция „Тренд“ от 26 януари 2018 г. или само преди три седмици.

Според изследването на „Афис“ от вчера обаче нещата са коренно различни. Вече само 27.1 искат правителството да остане срещу 22.6, които искат нови избори. А това при около трипроцентната грешка при социологическите изследвания си е живо равенство. А за да няма двусмислица от червената агенция си го казват направо: „Доверието във властта отново се разклаща, идеята за нови избори набира скорост.“ Следват данни как водещи фигури в кабинета губят доверие, а дистанцията между ГЕРБ и БСП се скъсява. Неещо повече – слечайно, или не, сборът от подкрепата за ГЕРБ и Патриотите вече е равен с този на БСП и ДПС.

Изводът е: „Ако тази тенденция се запази до средата на годината, тя ще стигне нивата от периода преди и около президентските избори от 2016 г., когато искащите нов вот надхвърлиха дела на привържениците на тогавашния кабинет“. Коментарите в социалните мрежи не пропускат да отбележат дългогодишната ангажираност на АФИС към социалистите и политиките, които се градят на „Позитано“.

Погледнато през тази призма не можем да не отбележим някои очебийни съвпадения, които налагат извода за цялостна и последователно изпълнявана стратегия за дестабилизация, рушене на доверието, създаване на усещане за несигурност и липса на перспектива и оттам – създаване на условия за предсрочни избори.

Известно е, че те настъпват винаги, когато не само опозицията ги иска, а когато преобладаващата част от обществото ги приеме като необходими. Сега да проследим хронологията дотук:

БСП изпълнява дългосрочна стратегия за дестабилизация на управлението с решението си за провеждане на предсрочни избори. Според Георги Гергов – накъде през март-април, според Корнелия Нинова – по всяко време. Затова и имаше вот на недоверие. Достоверен източник от „Позитано” обаче заяви, че по време на председателството ще се подготвя почвата с всякакви видове конфронтация /напълно в потвърждение на изводите и внушенията на агенцията/.

А до публикуването на изследването в рамките на месец се случиха няколко неща. Проведен бе вот на недоверие. Той не мина, но остави спора и напрежението в обществото. Продължават неразбираемо упоритите протести в защита на Пирин, които изцяло се изпълниха с политическо съдържание и политически участници. Лозунгите са „Мафия“ и „Оставка“, гарнирани с плакати против капитализма.

Вчера от „Да, България” поискаха политически съюз за сваляне на правителството и предизвикване на предсрочни избори. В социалните мрежи отново се зададе въпросът: „На страната на БСП ли играят“? Президентът нападна рязко и чрез несъразмерен по остротата си тон и съдържание премиера с несвойствени за държавния глава въпроси. По-рано отново президентът атакува и Народното събрание с определението, че парламентът е атрофирал.

Скандалът около шефа на Здравната каса проф. Камен Плочев намери своя основен говорител в лицето на Славчо Велков от БСП. Протестите са всекидневие – от за и против Истанбулската конвенция през блокадата на пътища във Видинско до насилието в училищата и фините прахови частици.

Ето това е фонът на който се управлява държавата и се провежда европредседателството. И за който от АФИС прогнозират:„Едно е сигурно. Следващите седмици и месеци ще продължат да бъдат напрегнати и наситени с динамика, която вещае внезапни обрати. Като че ли е очевидно, че политическият елит няма намерение да кротува, а заедно с него и общественото мнение“.

Така социолози, леви и либерални партии и президент действат в пълен синхрон. Стар съм вече, за да вярвам в толкова много съвпадения. Има, разбира се и друг фон – на отлични макроикономически показатели, ръст на работната заплата с над 10 на сто, рекордна заетост. Има безспорни успехи на международното поле. Има и път към Шенген и Еврозоната – никога не сме били по-близо до тях.

Но целта е единият фон – на реваншизма и политическата конфронтация – да заглуши и елиминира другия – на развитието и европейската перспектива. Както се казва – обществото да преценява. Но за съжаление нашенският манталитет винаги търси някъде отвън виновника за собственото си състояние. И само чака някой да му го посочи.