От Разград до ядрото на футболна Европа…и как Кирил Домусчиев се настани трайно на световния пазар

Шест поредни шампионски титли на България, две участия в групите на Шампионската лига, няколко впечатляващи рейда в груповата фаза на Лига Европа, излизане от тежките пресявки и т.н, и т.н. Мачове с Реал Мадрид, Ливърпул, Арсенал, ПСЖ, Милан, Лацио, Валенсия, ПСВ Айндховен и Базел. Изграждане на нов стадион и модерна тренировъчна база. Трансфер на трима играчи в лицето на Жуниор Кайсара, Джонатан Кафу и Хосе Паломино във водещи шампионати за 17 милиона евро. Грубата калкулация показва приходи от над сто милиона лева, дошли от УЕФА, продажба на играчи, билети и спонсорски договори и почти толкова инвестиции в спортната инфраструктура и издръжката на Лудогорец. От въпросните приходи милиони са данъчните постъпления в държавната хазна.

Към това може да прибавим и “скромните” 8-9 милиона лева, които постъпиха в българския футбол от Фонд “Солидарност” към УЕФА заради двете участия на българския шампион в груповата фаза най-комерсиалния футболен турнир. Всичко това не се е случило в порядъка на 20-30 или 50 години, а само за седем, откакто Лудогорец влезе в “А” група. Звучи като сън или научна фантастика, нали? Няма нужда от ощипване, за да разберем, че е реалност, защото фактите са безспорни.

Дори и най-големият невежа в България би се чукнал по главата, за да се замисли как Лудогорец може, а другите - не? Защо Кирил и Георги Домусчиеви жънат успехи във футбола? Как братята успяха да превърнат отбор от 30-хиляден град в доминант в България и същият този тим води ожесточени битки в ядрото на футболна Европа.