На 14 февруари по стара българска традиция честваме Трифон Зарезан – денят на лозарите и виното. Той се радва на голямо внимание и е един от най-обичаните и почитани празници, защото отглеждането на грозде е и изкуство, и търпение, и голяма любов. Не случайно виното е напитката, за която са написани най-много стихове и песни.
Tраките, живели по нашите земи, са почитали и вярвали, че той ги учи да отглеждат лозята и да правят вино. Вероятно празника на лозарите Трифон Зарезан е взаимстван от траките и вече видоизменен е дошъл до нас.
Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност.
България е една от държавите с най-големи традиции във винопроизводството в света. Редом с розовото масло, виното се е превърнало в един от символите на страната ни. Археологически находки доказват, че още преди 5000 години на територията на днешна България се е произвеждало вино. Траките, които всъщност полагат основите на българското винопроизводство, са смятани за едни от най-добрите лозари и винари в Античността. Богът на виното и плодородието е един от най-почитаните богове както от самите траки, така и от гръцката и римската митология. Според някои историци тракийското му име е Загрей, римляните го наричат Бакхус, но и до днес той е познат най-вече с елинското си название – Дионис.
Другият празник, свързан с днешния 14 февруари, се отбелязва у нас сравнително отскоро. Свети Валентин се почита от Католическата църква и е приет за деня на влюбените. Първата записана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира от ХІV век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажвали.
За празника се носят много легенди, но най-известната, е тази за брата на Богородица – Трифон. Тя гласи следното: че когато Трифон зарязвал лозето си, край него минала Богородица/неговата сестра според поверието/ с малкия Христос. Тя отивала да си чете молитва по случай навършване на 40 дни от раждането. Трифон й се присмял. „Девица си, пък син имаш”. Тя преглътнала обидата и пътьом като се прибирала минала край жена му и й казала: „Отиди на лозето с кърпа и сол, че Трифон си е отрязал носа”. Жената веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон се зачудил: "Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!" И за да покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат "Зарезан" и на иконите е изобразяван с косер в ръка. И от тогава насам, този ден се отбелязва като „Трифон Зарезан”.
Истинският светец, Трифон, загинал като мъченик при римските гонения срещу християните. Но явно хората не пожелали да свързват името с тъга, а по скоро с веселие, затова и коронясали свети Трифон с ореола на виното и веселието.
Независимо от своя произход в миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин, да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица, с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. С такива торби на рамо мъжете отивали на лозето. Там всеки стопанин се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер – този ритуал се нарича „зарязване“. На полето присъствал и свещеник, който благославял лозето:
"Да даде Св. Тифон,
да даде голям род, берекет,
да напълним корабите с грозде,
да напълним буриите с вино,
да продадем виното на добра цена,
и да не стане на оцет."
На днешния ден всеки е свободен да избере кое да празнува - Свети Валентин или Трифон Зарезан. Повечето от българските винари днес ще зарежат ритуално лозята си. От друга страна ритуалите, които съпровождат празника на Трифон Зарезан идеално съвпадат като действия с култовите обреди на бога на виното и веселието Дионис. Всъщност, какъв по-добър повод да празнуваме едновременно любовта и виното както това са правили траките в античността по нашите земи. Затова изберете добра бутилка от най-цивилизованото нещо, което е създал човека – виното /както е казъл Хемингуей/ и я изпийте в компанията на любимите си, и в чест на св. Трифон Зарезан.
НАЗДРАВЕ !
По материала работи д-р инж. Наум Симов - Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки
Православната църква почита Свети Трифон на 1 февруари, а и мнозина продължават да отбелязват тогава празника на лозята и виното. У нас Свети Трифон се тачи като покровител на лозарите и пазач на лозята, защото приблизително тогава започва резитбата на лозята. Разминаването от тринайсет дни идва от използването на различни календари.
С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“, а царят отвръщал „Амин“. След като всички домове били обиколени, мъжете отивали в царската къща, където царя се преобличал в нови дрехи и угощението и веселбата продължавали или на неговата трапеза, или на мегдана под звуците на гайди, гъдулки и тъпан до първи петли.
Векове наред българският народ твори своята материална и духовна култура, в чиято основа стои земеделието като негов основен поминък. Крупен отрасъл от земеделието е лозарството и свързаното с него производство на вино. В България има 264 работещи изби. Произведеното количество вино е 180 000 000 литра, отнего се изнасят между 58 и 62 000 000 литра на година, а 120 000 000 литра е консумацията на вино в страната. Вносът е само 5 000 000 литра. Във Франция, която е лидер в световното винопроизводство, 47% от консумацията на вино се държи от чуждия пазар и в рамките на тези 47% е и българското вино.
След това всички се събирали и избирали „царя на лозята“. Обикновено това е най–щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи – ритуал, който отново ни напомня за древния тракийски бог Дионис. Едва тогава започвало общо угощение. След приключването му, „царят“ се качвал на „колесница“ и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял котел, като давали първо на „царя“ да пие и след това на придружителите му.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)