Сънуват ли андроидите електронни овце?

Този текст цели да ви ориентира основно в правните страни на проблема и да опише (не)съществуващите форми на регулация.

На европейски ниво водеща е позицията на Европейския банков орган (ЕБО) (1)

Заключението на ЕБО към този момент, е че рисковете биха могли да бъдат смекчени и потенциалните ползи да бъдат използвани, чрез всеобхватен регулаторен режим, специфичен за виртуалните валути.

Как е в България?!

Органът, който би следвало – ако не да регулира, то да има отношение към темата е Българската Комисия за Финансов Надзор (КФН)

Позиция има и Българската народна банка (БНБ)

На първо място следва да се отбележи, че на официалния сайт на БНБ е публикувано (7) цитираното по-горе в точка 1 предупреждение на ЕБО към потребителите във връзка с виртуалните валути.

Е, що е то крипто-валута?

Цената на тези виртуални единици се определя от добре познатите функции в икономиката и регулирането на пазара, а именно търсенето и предлагането на даден ресурс – до тук нищо необичайно, нали?

(2) https://www.eba.europa.eu/-/eba- warns-consumers- on-virtual- currencies
https://eba.europa.eu/consumer-corner/warnings

(3) https://eba.europa.eu/-/eba- proposes-potential- regulatory-regime- for-virtual- currencies-but- also-advises-
that-financial- institutions-should- not-buy- hold-or- sell-them- whilst-n

(4) https://www.eba.europa.eu/-/eba- publishes-an- opinion-on- the-commission- s-proposal- to-bring- virtual-
currency-entities- in-the- scope-of- the-anti- money-laundering- directive

(5) http://eur-lex.europa.eu/legal- content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52016PC0450

(6) https://fsc.bg/bg/novini/saobshtenie-onecoin- 7726.html

(7) https://bnb.bg/BankSupervision/wwwBSCustomersInformation/index.htm

(9) http://europa.eu/rapid/press-release_IP- 18-521_bg.htm

Препратката към прочутия роман на Филип К.Дик (може би сте гледали „Блейд рънър“?!) не е случайна. В последните няколко години сме свидетели на усилено „преследване на електронните овце“ – новата ценност на виртуалния финансов свят. Множеството спекулации по отношение на бързо развиващия се технологичен феномен „виртуална валута“, или „алтернативна валута“ или „криптовалута“, създават невъобразима каша в главата на незапознатите читатели. Често водени от неразбиране, както и от липса на съществуваща правна рамка, потребителите остават с впечатление, че става въпрос за „измама“ или най-малкото за нещо „съмнително“. Освен това обаче, се оказва, че централизираните системи са способни да покрият съществуващия законов минимум за регулация, а именно елиминирайки възможностите за изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

Понастоящем преводите на виртуални валути не се наблюдават по никакъв начин от публичните органи в ЕС, тъй като не са определени конкретни обвързващи правила нито на равнището на Съюза, нито от отделните държави членки, в които да се посочат условията за такова наблюдение. Към днешна дата все още няма изготвено и прието българско или европейско законодателство, регламентиращо придобиването, търгуването и разплащането с виртуални валути. Затова и заключенията, които ви представяме са на база на дадените официални становища по въпроса от няколко финансови институции и органи.

Съгласно официално съобщение на Европейския банков орган - EBA/WRG/2013/01 от 12 декември 2013 г., озаглавено „Предупреждение към потребителите във връзка с виртуалните валути" (2), виртуалната валута е вид нерегламентирани цифрови пари, които не се издават и гарантират от централна банка и която може да действа като средство за разплащане. Виртуални валути има под много форми, като се започне от валути в онлайн компютърни игри и социални мрежи, и се стигне до средства за разплащане, приемани „офлайн“ или в „реалния живот“. В съобщението изрично е посочено, че понастоящем се извършва оценка на всички спорни въпроси, свързани с виртуалните валути, с цел да се установи дали те могат и следва да бъдат регламентирани и надзиравани. Предупреждението на ЕБО има за цел да подчертае възможните рискове, пред които потребителите могат да се изправят, когато купуват, държат или търгуват с виртуални валути, като биткойн. Сред посочените от органа рискове, свързани с виртуалните валути, влизат:

- Липса на специфични регулаторни защити, които да възстановят загубите на потребителите, ако платформата, която обменя или държи виртуалните валути, фалира или прекрати дейността си. Това е така поради факта, че тези платформи са нерегламентирани – платформите за обмен не са банки, които държат виртуалните валути като депозит. Ако една платформа за обмен изгуби пари или фалира, няма специфична правна закрила — например чрез схема за гарантиране на депозитите, която да защити потребителите от загубата на средства, които сте държали в платформа за обмен, дори когато платформа за обмен е регистрирана при национален орган.
- Парите могат да бъдат откраднати от цифровия портфейл.
- когато се използват виртуални валути като средство за заплащане на стоки и услуги, потребителите не са защитени чрез права на възстановяване по силата на правото на ЕС, предлагани например за преводи от банка или от друга разплащателна сметка.
- Стойността на виртуалната валута може да се промени бързо и дори да се срине до нула;
- Трансакциите във виртуални валути са публични, но притежателите на средствата и получателите трансакциите не са. Трансакциите могат доста трудно да бъдат проследени и осигуряват на потребителите на виртуалната валута висока степен на анонимност. Следователно е възможно мрежата за виртуални валути да бъде използвана за трансакции, свързани с престъпни дейности, включително за пране на пари.

На 04.07.2014 г. ЕБО публикува становище, адресирано до Съвета на ЕС, Европейската комисия и Европейския парламент, в което се определят изискванията, които ще са необходими за регулиране на "виртуалните валути" (3). Становището е адресирано и до националните надзорни органи и съветва финансовите институции да се въздържат от закупуване, притежаване или продажба на виртуални валути, докато не е въведен регулаторен режим. В становището ЕБО определя потенциалните ползи и рискове, свързани с виртуалните валути, включително рискове за потребителите и целите на регулаторите за борба с прането на пари, финансови престъпления и финансирането на тероризъм. Някои от цитираните ползи са следните:

- Икономически ползи, като по-ниски разходи за транзакции, по-бързо изпълнение на транзакциите, сигурност по отношение на получаването на плащането, принос към икономическия растеж, финансово приобщаване извън ЕС.
- Лични ползи, като сигурност на личните данни и ограничена намеса от страна на публичните органи

На 11.08.2016 г. Европейският банков орган публикува официално становище (4) по отношение на предложението на Европейската комисия да въведе виртуалните валути в обхвата на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Съгласно текста на становището, изложените предложения се отнасят до:
- въпроси, свързани с неясните крайни срокове за транспониране измененията;
- сделките с виртуални валути трябва да останат извън обхвата на Директивата за платежни услуги;
- статута на платформите за обмен на виртуални валути и депозитарните доставчици на портфейли следва да бъде изяснен;
- необходимостта за улесняване на сътрудничеството и обмена на информация между националните компетентни органи по отношение на платформите за обмен на - - - виртуални валути и депозитарните доставчици на портфейли;
- липсата на спецификация по отношение на това как компетентните органи следва да проведат подходящи и точни тестове на собствениците и администраторите на платформите за обмен на виртуални валути и депозитарните доставчици на портфейли
- измененията на директивата следва да изяснят обхвата на предлаганото лицензиране или регистрационен режим за платформите за обмен на виртуални валути и депозитарните доставчици на портфейли

Следващ важен документ е специална Позицията на Европейската комисия

На 05.07.2016 г. Европейската комисия публикува Предложение за Директива за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (5). В предложението за първи път се залага легален термин на виртуални валути, а именно: „виртуални валути“ означава цифрово представяне на стойност, която не се емитира от централна банка или публичен орган, не е непременно свързана с фиатна валута, но се приема от физически или юридически лица като начин на плащане и може да се прехвърля, съхранява или търгува по електронен път.“.

За да се предотврати злоупотребата с виртуални валути за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, Комисията предлага платформите за обмен на виртуални валути и депозитарните доставчици на портфейли да бъдат включени в обхвата на Директивата за борба с изпирането на пари. Тези структури ще бъдат задължени да прилагат процедури за комплексна проверка на клиентите си при обмена на виртуални валути в реални валути, което ще сложи край на анонимността при този тип операции.

Към настояща дата Предложението за Директива за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, е на етап съгласуване и съответно предвидените в нея промени все още не са в сила.

Първото официално застъпено становище на КФН по въпроса се вижда от Решение № 834/24.04.2015 г., постановено по ф.д. № 24.04.2015 г. на Апелативен съд – София. В хода на цитираното дело е изискано становище на Комисията за финансов надзор, която с писмо изх. № 07-00-114/23.10.2014 г. е изразила становище, че дейностите, свързани с придобиване, търгуване и разплащане с "биткойни" не са регулирани от действащото европейско и национално законодателство и не подлежат на лицензионен и регистрационен режим. В чл. 3 от Закона за пазарите на финансовите инструменти изрично са изброени финансовите инструменти, които подлежат на регулация от КФН (6). Към настоящия момент "биткойните" или другите виртуални валути не са признати и не се третират като финансови инструменти по смисъла на ЗПФИ и спрямо тях не следва да се прилагат изискванията на ЗПФИ. За сключване на сделки с "биткойни" не е необходимо издаване на лиценз от КФН за извършване на инвестиционна дейност и предоставяне на инвестиционни услуги по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 3 ЗПФИ. Отразено е, че предвид същността на "биткойн" и други подобни "криптовалути", надвишаващи 200 различни вида, те биха могли да представляват и/или да послужат като базов актив на деривативни финансови инструменти, което към момента не е отразено в действащите нормативни актове.

На следващо място, съгласно публикувано на 30.09.2015 г. съобщение на официалният сайт на КФН, последната информира потенциалните инвеститори и потребителите в интернет, че дейностите, свързани с придобиване, търгуване и разплащане с OneCoin не са регулирани от действащото европейско и национално законодателство в областта на капиталовите пазари. Към настоящия момент OneCoin или други виртуални валути не са признати и не се третират като финансов инструмент по смисъла на ЗПФИ и спрямо тях не следва да се прилагат изискванията на ЗПФИ. Потенциалните инвеститори и потребители следва да имат предвид, че инвестицията в такива „криптовалути”, които вече надвишават 400 различни вида, крие висок риск. При изпадане в несъстоятелност на организатора на такъв вид дейност, лицата не подлежат на компенсация от Фонда за компенсиране на инвеститорите.

По отношение на самата позиция на БНБ, тя може да бъде видяна в т. 2 на по-горе цитираното Решение № 834/24.04.2015 г., постановено по ф.д. № 24.04.2015 г. на Апелативен съд – София. В хода на това дело е изискано и становището на БНБ, като съгласно писмо изх. № БНБ - 108809/19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка, виртуалната валута "биткойн" не представлява законно платежно средство. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с "биткойн" не са регулирани от действащото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация. Покупко-продажбата на виртуални валути и разплащанията с тях, включително и "биткойн", не попадат в обхвата на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, респективно в обхвата на Закона за платежните услуги и платежните системи, с който посочените европейски актове са транспонирани в българското законодателство. Разпоредбите на тези актове не са приложими по отношение на покупко - продажбата на "биткойн" и извършване на операции по разплащане с "биткойн". Сочи се, че БНБ не е компетентен орган по отношение на сделките с финансови инструменти.

Фантастика или реална възможност за бъдещето?

Докато европейски и национални финансови институции смятат, че виртуалните валути са нещо като „електронни овце“ и търсят начин как да ги броят, търговията с подобни пинсткрументи става все по-динамична, а на пазара буквално ежедневно се появяват нови криптовалути. Твърди се – по около 200 годишно. Съвсем естествено е да има и опити за измами и спекулации. Но едно е сигурно – точно по отношение на т.нар. изпиране на пари, поне първата десетка от виртуалните валути (биткойн, уанкойн и др.) дават много повече надежда и перспективи за сигурност пред международните финансови мрежи. Няма все още ясен отговор къде се крие често изтъквания от институциите риск и дали виртуалните валути не са всъщност бъдещето на финансовата система и дали не представляват революция в технологично естество (8).

В съобщение от 01.02.2018 г. (9), озаглавено „Европейската комисия стартира Обсерватория и форум на ЕС за блокови вериги“, Европейската комисия застъпва становището, че технологиите за блокови вериги (блокчейн), позволяващи равномерното съхраняване на информационни блокове в цялата мрежа, се считат за голямо постижение, тъй като осигуряват висока степен на проследимост и сигурност на извършваните онлайн икономически трансакции. Съгласно експертите, блокчейн технологията крие огромен потенциал за повишаване на онлайн сигурността на социалните и икономическите трансакции чрез предотвратяване на кибератаки и премахване на необходимостта от използването на посредник. Съгласно съобщението, до 2020 г. Комисията ще осигури до 340 млн. евро за финансиране за проекти, основаващи се на блокчейн технологии, и насърчава правителствата, европейската промишленост и гражданите да се възползват от възможностите на блоковите вериги.

Наистина ли виртуалните валути са нещо толкова лошо при положение, че се базират на технология, за която Европа казва, че осигурява висока степен на проследимост и сигурност на извършваните онлайн икономически трансакции и ще финансира. Да, новото плаши, но да оставим страшните преследвачи на андроиди на киното и фантастиката, а света на финансите да се опитваме да подредим чрез разумни законодателни инициативи и навременни правни норми и регулации.

Както се случва когато се роди нещо ново и непознато, съзнанието ни се опитва веднага да го вкара в рамката на познатото,...познатото е контролируемо, ....познатото не е страшно ....същото се случва и с така наречените крипто-валути ....дали това е поредната криза на капитализма или адекватно отражение на виртуалната реалност, в която все повече навлизаме тепърва ще се реши.

Както често се случва иновацията нахлу без да чака регулаторите да построят подходяща правна среда за това. В резултат настъпи хаос, в който регулаторите регулират и предупреждават за нещо, което не е особено ясно какво е. За да внесем яснота: т.н. крипто-валути представляват електронни/виртуални (обменни) единици, с определена от ползвателите им стойност, определена от самите ползватели, които „копаейки” тези виртуални единици, на практика създават техния пазар.

Изведнъж обаче, в противоречие с всички мераци на регулаторите, се оказа, че (понеже първообразът винаги е разглеждан като источник на истинност) „истинската” крипто-валута е онази децентрализираната, където всички, както в утопията на социализма, имат достъп до общото благо.....е, да, ама не .....своевременно се оказа, че регулаторите трябва да регулират ....и отново изненадващо се оказа, че съществуват и централизирани крипто-валути, които дават повече сигурност, стабилност по отношение на цената, проследимост и респективно са доста по приемливи от първообраза на крипто-валутите - биткойн, свободно циркулиращ наоколо и служещ за незнайно какво.

(1). Европейският банков орган (ЕБО) е независим орган на ЕС, който работи за гарантиране на ефективно и последователно равнище на пруденциално регулиране и надзор в европейския банков сектор. Общите му цели са да поддържа финансовата стабилност в ЕС и да гарантира целостта, ефикасността и нормалното функциониране на банковия сектор. Докато националните надзорни органи продължават да отговарят за надзора на отделните финансови институции, ролята на ЕБО е да подобри функционирането на вътрешния пазар, като гарантира правилен, ефикасен и хармонизиран европейски надзор и регулиране.

(8) Зад повечето видове виртуални криптовалути стои една сравнително нова технология, наречена блокчейн. За всички лаици, като повечето потребители, следва да се разясни, че блокчей технологията представлява нещо като дигитална счетоводна книга – база данни за извършени транзакции, било те с криптовалута или данни от друга дейност, които се съхраняват в мрежата.