"Барометър": Българите не одобряват да се ратифицира Истанбулската конвенция

Проучването на "Барометър България" е завършена ден преди гласуването на вота на недоверие към правителството. То е направено чрез интервю по телефона сред 968 пълнолетни български граждани в периода 20-24 януари.

Българите не одобряват да се ратифицира Истанбулската конвенция, искат втора кабинка на Банско, ниските доходи, социални въпроси и бюрокрацията са значимите за обществото ни проблеми. Отношението към началото на българското европредседателство е положително. Това са основните изводи от проучване на "Барометър България" за обществените нагласи към актуални теми в първия месец на 2018 година.

Анализ за нагласите на българите към кабинета и политическите партии след вота на недоверие е обект на проучване, което Агенцията провежда в момента. 73 процента от анкетираните отговарят, че отношението им към началото на българското европредседателство е "положително", седем процента - "отрицателно", а 20 на сто отговарят на въпроса "Какво е е отношението Ви към началото на българското европредседателство?" с "не мога да преценя".

Световният фокус върху България при едно такова значимо политическо събитие като европредседателството определено оказва въздействие върху националното самочувствие на българите. Затова и е толкова голям делът на тези, които определят това събитие като положително, смятат социолозите. Според тях фактът, че от България зависи решаването не само на регионални, европейски, но и на световни проблеми, индиректно се пренася с положителен знак върху оценката на българите за това събитие. Реверансът, направен от Доналд Туск, с речта му на български език определено предизвика допълнителни симпатии, посочват от "Барометър България".

63 процента от анкетираните не одобряват българският парламент да ратифицира Истанбулската конвенция, двадесет и девет процента одобряват, а 8 на сто нямат мнение. Социолозите отбелязват, че аргументите за ратифициране на Истанбулската конвенция, особено в частта, касаеща "третия пол", категорично не срещат симпатиите на българите. Видимо представянето от привържениците на нестандартните сексуални ориентации на конвенцията като документ, защитаващ правата на жените, не се възприема от по-голямата част от българските граждани. Допълнително позицията против конвенцията в този й вид, изразена от лидерите на две от основните политически формации - Обединени патриоти, участник в управлението на страната, и на опозиционната БСП - втвърдява отношението на противниците на Истанбулската конвенция, отбелязват от "Барометър България".

"А това са и двете партии (БСП и ВМРО от Обединените патриоти), които имат най-дълга - над 100-годишна политическа история. Категоричната позиция на всички религиозни конфесии в страната, начело с БПЦ, както и другите християнски и ислямски деноминации допълнително подсилва крайното мнение на българското общество "против" конвенцията", отбелязват социолозите.

На въпроса "Одобрявате или не решението на кабинета за изграждане на втори кабинков лифт в Банско?" петдесет и осем процента от анкетираните отговорят "одобрявам", шест на сто - "не одобрявам", а 36 процента "нямат мнение". Вторият лифт на Банско се одобрява от по-голяма част от българите вероятно не заради самото съоръжение, а като символ на развитието на туризма и българските региони въобще. От години в българското общество се наблюдава увеличаващо се недоволство срещу "зелените" ограничения, които спират икономическото развитие, смятат социолозите.

Според тях българинът очевидно не е съгласен в едни държави от ЕС да се развива инфраструктурата, което генерира доходи и работни места, а у нас да се създават постоянни пречки. Накарани да изброят значимите за обществото ни проблеми, анкетираните открояват като първо и най-значимо ниските доходи (заплати, пенсии, социални помощи) - посочени от 68 на сто от респондентите. След това подреждат социални въпроси (61 на сто) и бюрокрацията/тромавата администрация ( 58 на сто). Като четвърти основен проблем, заявен от 51 процента от анкетираните, е здравеопазването.

Чак на пето място по важност анкетираните посочват корупцията (44 на сто), която бе основание за искане на вот на недоверие към правителството. 30 - 35 процента от анкетираните посочват като проблемни за обществото ни също и монополите, високите битовите сметки, лошата инфраструктурата, демографията (обезлюдяването и емиграцията на младите).