Възможно е намаляване на кохезионните фондове за България и Румъния в следствие на Брекзит

Страните от ЕС от Централна и Източна Европа са изправени пред истинска битка за запазване на предоставяните европейски кохезионни фондове в социалната и в областта на селскостостопанство, с оглед на предстоящото излизане на Великобритания от Съюза и на фона на очертаната от ЕС нова многогодишна финансова рамка след 2020 година. Това показва политически анализ на независимата германска фондация и известен мозъчен тръст Bertelsmann Stiftung, цитирано от новинарската агенция Balkan Insight (www.balkaninsight.com).

Документът на германския мозъчен тръст определя като ключови проблемите, които вероятно ще възникнат в предстоящите преговори по новата многогодишна финансова рамка, посочвайки, че България и Румъния ще бъдат сред страните от Централна и Източна Европа, които ще се окажат потенциално засегнати от мерки на спестовност, наложени от Европейския съюз в резултат на предстоящата загуба на британския финансов ресурс в общия европейски бюджет.

Според Bertelsmann Stiftung излизането на Великобритания, известно като Брекзит, вероятно ще струва на ЕС около 6 млрд. евро годишно, тъй като Обединеното кралство допринася с близо 12 млрд. евро на година за общия европейски бюджет, след което под различни форми си връща обратно около половината от тази сума. Германската фондация припомня, че Европейската комисия заяви преди време, че половината от тази загуба – или около 3 млрд. евро годишно – трябва да дойде от икономии (спестявания), а другата половина трябва да дойде от нови източници на финансиране.

В документа се отбелязва, че страните от Централна и Източна Европа, включително България и Румъния, вече изразиха твърдото си противопоставяне на някои от идеите, представени от ЕК през юни 2017 година в "Доклад за размисъл относно бъдещето на финансирането на ЕС". Трябва да се има предвид, че Румъния и България са основните печеливши от общата селскостопанска и политика на кохезионните фондове на ЕС, докато Германия и Великобритания са най-големи нетни губещи от Общата селскостопанска политика (ОСП).

Немският мозъчен тръст посочва, че нетните печалби от програмата ОСП са валидни за всички държави - членки на ЕС от източната половина на Европа, както и за други членове като Португалия, Ирландия и Испания. Полша и Гърция пък са най-големи печеливши от ОСП, като Румъния вече се нарежда на трето място, получавайки нетно близо 2 млрд. евро на година по тази програма на ЕС. В анализа на Bertelsmann Stiftung се отбелязва, че България се нарежда на шесто място (зад Унгария), като нейните нетни приходи от програмата "Обща селскостопанска политика" не надхвърлят 800 млн. евро годишно. Друга възможна "реформа" на европейския бюджет, която може да алармира балканските държави - членки на Съюза в лицето на България и Румъния, е по отношение на фондовете за социална кохезия на ЕС, тъй като средствата от тях се разпределени предимно за региони, чийто БВП е по-малък от 75% от средния за Европейския съюз.

Не е изненадващо, че почти всички региони по този показател се намират в Източна и Югоизточна Европа, с изключение на Португалия, на малка част от Испания, на Южна Италия, на Уелс като част от Обединеното кралство и на английския западен регион Корниш. В тази връзка немският мозъчен тръст Bertelsmann Stiftung прогнозира, че дебатът за новата финансова рамка на ЕС след 2020 година ще бъде много остър между "Стара" Европа, настояваща за спестовност по отношение на скъпите европейски бюджети, и полагането на по-големи усилия за спазване на върховенството на закона, и т.нар.

"Нова" Европа, която се противопоставя на всичко това. Изискванията за по-голяма условност по отношение на достъпа до европейско финансиране започнаха да се увеличават в светлината на неотдавнашните събития в Полша, където националистическото правителство наложи промени в съдебната система, на които Брюксел се противопостави.