Разчетоха началото на Ръкописа на Войнич

Учени от канадския университет Алберта са успели да дешифрират началото на Ръкописа на Войнич с помощта на изкуствен интелект, съобщи Си Би Си нюз.

По думите на един от изследователите, Грег Кондрак, най-напред било нужно да се установи на какъв език е бил написан загадъчният манускрипт. За тази цел учените взели Всеобщата декларация за правата на човека, преведена на 380 езика. С помощта на сложни статистически методи те успели да изведат алгоритъм, който разпознал езика на документа с 97 процента точност. Така екипът стигнал до извода, че ръкописът е съставен на иврит.

Изследователите установили, че за нуждите на своя шифър авторът на ръкописа е изменил поредността на буквите във всяка дума и е премахнал гласните. Според прочита на изкуствения интелект, първото изречение на артефакта гласи: "Тази книга дава съвети на свещеника, на стопанина на дома, на мен и на хората".

Първите 72 думи може да се отнасят към растителната фармакология и в тези отдели се срещат думи като фермер, светлина, въздух и огън.

Кондрак изтъква, че изкуственият интелект е свършил основната работа, но без помощта на човека той би бил безпомощен. Човешкият разум е нужен, за да се разбере синтаксисът и смислената връзка на думите. За целта са били нужни специалисти по иврит, историци и криптографи.

Ръкописът на Войнич е средновековен труд, написан през 15-и век от неизвестен автор. Той е открит от антикваря Вилфрид Войнич и е наречен на него. Правени са многобройни опити да бъде дешифриран, все неуспешни. Според една от по-новите теории, той е написан поне частично на езика на ацтеките и съдържа описание на флората и фауната на Новия свят.

В книгата има над 170 000 отделни знака, обикновено отделени един от друг с малки промеждутъци. Повечето от знаците са изписани с едно или две прости движения на перото. Целият текст на ръкописа е съставен с азбука от 20-30 букви. Изключение правят няколко десетки особени знака, които се появяват в книгата по един-два пъти.

По-големи разстояния между знаците разделят текста на около 35 000 "думи" с различна дължина. Изглежда, че те се подчиняват на някакви правописни или фонетични правила. Някои знаци трябва да се появяват във всяка дума (както гласните), някои никога не са след други, някои могат да бъдат удвоени, а други не.