"Президент на републиката" – сбърканата институция

Иран и цената на конфликта

Е да, ама не. Под егидата на Георги Първанов бе сглобена Тройната коалиция от БСП, НДСВ и ДПС. Предизборните програми на тези партии бяха несъвместими. Крайният резултат от Тройната коалиция беше засилване на цинизма сред избирателите. Независимо за каква програма гласуват те, „онези горе“ си правят каквото искат. Президентът Първанов направи много усилия да шикалкави – срещна се няколко пъти с Владимир Путин – с връзки и без връзки, стана глашатай на руските проекти известни като „големия шлем“ и дори когато президентът Буш посети България, за да благодари за българската помощ в крайно противоречивата война в Ирак, Георги Първанов, ни в клин, ни в ръкав изтърси, че бил приятел с „Джордж“, но и с „Владимир“. От приятелството с „Владимир“ и от задвижването на руските проекти, разбира се не последва отваряне на руския пазар за български стоки. Но със своите „игрички“ президентът спомогна за провала на опитите на Сергей Станишев да модернизира БСП.

Президентите „водачи“ също не успяха да направят кой знае колко. През по-голямата част от мандатите си Петър Стоянов и Росен Плевнелиев се съобразяваха с конституционните си правомощия, не се опитваха да моделират политическите сили и да сглобяват коалиции. (Когато Петър Стоянов, в края на мандата си, се опита да „играе“ с изявлението за „разгромените авари“, той обрече шансовете си за преизбиране). Стратегията им бе да използват висотата на своя пост, за да посочват генералната посока на развитие на България – далеч от пост-комунистическата „кочина“ и към интегриране в семейството на модерните западни общества. Само че това незабавно им навлече ненавистта на значима част от българското общество.

Допускаш Русия да овладее структорообразуващи предприятия в българската икономика, но не успя да привлечеш нито един солиден западен инвеститор“. По същия начин Росен Плевнелиев с право сне доверието си от правителството на Пламен Орешарски, когато подкрепящото го мнозинство избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС, но изискванията на институцията не му позволиха да оглави борбата срещу модела КОЙ. Колкото до президента Радев, всичко, което можем да кажем за него досега е, че се изявява като президент на БСП.

Още преди да свали генералската си униформа, той си позволи, в унисон с позицията на БСП, да критикува решение на Министерския съвет и на Народното събрание. В нормална държава, щеше да бъде опозорен и уволнен. Вместо това, широки слоеве от обществото приеха постъпката му като „загриженост за авиацията“. Загриженост, която изчезна, след като назначеното от него служебно правителство провали проектите за нейната модернизация. По повод и без повод президентът Радев се обявяваше за премахване на санкциите срещу (някои от ръководителите на) Русия, без да обясни дали Русия е нарушила международното право и дали толерирането на подобни нарушения утре няма да се превърнат в заплаха за българската национална сигурност. И докато, за нейна чест, неразривно свързаната с БСП Илияна Йотова се противопостави на позицията на своята партия по повод ратификацията на Истанбулската конвенция, „безпартийният“ президент Радев на практика повтори становището на Нинова. Същевременно поиска именно той да назначава председателя на органа за борба с корупцията...