"Лошите кредити" са вече все по-малко

Съществуват по-малко "лоши кредити" (необслужвани заеми) по балансите на европейските банки, но те все още остават във висок размер, посочи в четвъртък Европейската комисия, цитирана от Ройтерс, предаде БНР.

Глобалната финансова криза между 2008-а и 2009-а година остави европейските банки с купчини необслужвани заеми, които те се опитваха да възстановят от намиращите се по това време в сериозни затруднения фирми и домакинства. С оглед обаче на икономическото възстановяване на стария континент, размерът на лошия (необслужван) дълг на банките започна бавно да намалява, се посочва в днешен доклад на ЕК.

Използвайки данни на Европейската централна банка, Комисията посочи, че необслужваните кредити са представлявали 4,6% от общите банкови заеми в периода между април и юни миналата година, което е с 1% под техните нива година по-рано.

Въпреки тази позитивна тенденция, лошите заеми все още са на стойност около 950 млрд. евро в целия Европейския съюз и представляват 5,4% от общите заеми само в рамките на еврозоната.

Трябва да се има предвид, че тези необслужвани заеми са доста неравномерно разпределени в региона на единната валута, като в Гърция те представляват почти половината от всички необслужвани кредити, докато в Германия и Холандия те съставляват по-малко от 3 на сто.

За да се справи с този проблема, Европейската комисия планира да представи през март нови законодателни мерки, целящи да се ускори процеса по отърваването на банките от лошите им дългове и за предотвратяване в бъдеще на новото натрупване на лоши кредити.

Основен ремонт на правилата за неплатежоспособност и укрепване на вторичния пазар за лоши кредити са сред планираните от ЕК мерки за намаляване на съществуващия все още голям размер на лоши банкови кредити.

Като мярка срещу бъдещо нарастване на необслужваните кредити, Комисията планира да въведе законоустановени предпазни механизми за предотвратяване на рисковете от недостатъчно провизиране на лошите заеми, се посочва в документ на ЕК, като се подчертава, че това ще се отнася само за новите заеми, които на по-късен етап са станали необслужвани.

Това предложение изясняват намеренията на Комисията, след като преди време тя посочи, че подобни законодателните мерки относно необходимостта от финансови буфери са възможни, но не са сигурни. Трябва да се има предвид, че банките отдавна се противопоставят на нови капиталови буфери, опасявайки се, че това би могло да намали кредитния им капацитет и да увеличи техните разходи.

ЕК обаче ще трябва да вземе решение какво ще представлява нов заем и кога ще се прилагат тези изискванията, заявиха пред Ройтерс неназовани европейски служители. Все още има и дебат, дали новите заеми трябва да включват преструктуриран дълг и нови плащания на вноски по стари заеми.

Продължава да се дискутира и крайният срок за новите заеми, заяви на пресконференция вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровски. Комисията обмисля четири варианта: ноември миналата година; датата на публикуване на новите предложения, която вероятно ще бъде през идващия март; датата на влизане в сила на новите мерки, която може да бъде след две години; или дори още по-късна дата.

Домбровски подчерта, че новите изисквания ще се отнасят само до новите кредити, отхвърляйки по този начин опасенията, че правила могат на по-късен етап да бъдат наложи и върху съществуващия обем на лоши кредити.

Италия, която е една от страните - членки на ЕС с най-високо ниво на лоши кредити, отдавна призовава за постепенното им намаляване, за да се избегнат продажбите "на пожар" на необслужвани заеми, което би отворило огромна дупка в балансите на банките.

Други държави, водени от Германия, обаче призовават за по-бързо разтоварване на лошите кредити, за да се намалят рисковете в банковия сектор, което пък ще допринесе и за по-дълбока финансова интеграция в еврозоната.