Желязната църква "Св. Стефан" възкръсна за нов живот (обновена+снимки+видео)

10

Българският патриарх Неофит и Вселенският патриарх Вартомолей отслужиха заедно молебен по освещаването на Желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул, предаде репортер на novini.bg.

В двора на църквата са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.

В молебена участва и свещеникът на българските църкви в Истанбул Ангел Велков, както и свещеникът на двете български църкви в Одрин Александър Чъкърък.

Желязната църква е храм със славно минало, който и днес дава самочувствие и гордост на българите. Църквата „Св. Стефан” се издига в кв. “Фенер”, на самия бряг на Златния рог.

Къщата, в която се помещава днес храмът е дарена от княз Стефан Богориди. Цариградските българи обаче я преустроили в дървена църква.

Премиерът Борисов Борисов подари на църквата обковано Евангелие.

Около 3,5 млн. евро /близо 16 млн. турски лири/ са вложени в цялостната реставрация на българската желязна църква "Св. Стефан" в Истанбул, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. От тези средства България е предоставила целево два транша - за 200 000 евро и за 190 000 евро. Строително-ремонтните дейности и цялостната реставрация на църквата "Свети Стефан" са извършени в рамките на 7 години съвместно от Истанбулската голяма община, Областната управа на град Истанбул и "Фондацията на Православната църква на българската Екзархия" в Истанбул. Собствеността върху църквата е била възстановена от турската държава на "Фондацията на Православната църква на българската Екзархия" в Истанбул с нотариален акт през 2004 г. От тогава са започнали опити за цялостно ремонтиране на храма и запазване на първоначалния му вид. Предприетите действия са в резултат и на Споразумението между министерствата на културата на двете страни по Програма за сътрудничество в опазване на недвижимото културно наследство, подписана за периода 2002 - 2003 г. Основните строително-ремонтни и реставрационни дейности са започнали през 2011 г., след получаване на разрешение от турската държава, предвид факта, че църквата е исторически паметник, част от културно-историческото наследство на страната. Храмът бе затворен за богослужение поради сериозни проблеми в носещата конструкция, вследствие на корозия. Ремонтът е започнат от турската фирма "Артун иншаат", която е спечелила обявения търг от Истанбулската голяма община с участието само на турски фирми. Извършени са били мащабни укрепителни дейности в основата на църквата. Фирмата е работила по обекта в периода 2011 - 2014 г. От 2014 г. ремонтните дейности и реставрацията са се извършвали от друга турска фирма "Таш япъ", спечелила новия търг, обявен от Истанбулската голяма община. Главният архитект на проекта по реставрацията е Фикрийе Булунмаз, която ръководи строителния и реставраторски екип. Финансовите средства за ремонта се осигуряват преимуществено от турската държава и конкретно от Истанбулската голяма община, Областната администрация на Истанбул и община Фатих. Поради сложността на процеса и изчерпване на отпуснатите фондове строително-ремонтните дейности са спирани на няколко пъти в рамките на месеци и впоследствие отново възстановявани. От 2014 г. финансирането е поето изцяло от Истанбулската голяма община с конкретната намеса на тогавашния областен управител на Истанбул Хюсеин Авни Мутлу. Финалната фаза на реставрацията е била осъществена при личната ангажираност на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Във вътрешно архитектурен план е осъществена цялостна подмяна на пода на първия етаж. Реставрирани са всички декоративни елементи по олтара, иконописите, патриаршеските два трона и иконостаса. Въз основа на новоизградения фундамент на храма се е оформило ново многофункционално помещение-крипта, което ще бъде използвано като изложбена зала и други културни прояви на българската общност. Изградена е съвременна климатична и вентилационна система. Подменени са всички пейки за богомолците и посетителите на църквата. Във външно архитектурен план е извършен цялостен ремонт на металните конструктивни и корпусни елементи на храма. Подменено е изцяло покривното покритие. Променена е и хоризонталната планировка на двора на храма, като са запазени и изцяло обновени гробните места на погребаните видни български възрожденски духовници. На основата на тази планировка е изградена и нова битова сграда в източната част на двора със санитарни възли и малък кухненски бокс. Цялостно е изградена оградата на двора, като са запазени оригиналните декоративни елементи.

Осветена по славянски на 09.10.1849 г. тя, както и изграденият след две години Метох, станали люлка на българското духовно и национално Възраждане. Именно в нея на 03.04.1860 г. по време на Великденската служба, Иларион Макариополски с думите “… и всякое епископство православних!” е поел отговорността на български духовен глава. Пак там за първи път бил прочетен издаденият на 28.02.1870 г. “Ферман”, с който българите се признавали за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия. През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на арменския архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението на австрийската фирма “Рудолф фон Вагнер”. Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година.