Вот на недоверие на тема корупция - какво сочат цифрите

В предстоящите шест месеца на България й предстои изключително важно събитие - Председателството на съвета на ЕС.

Става ясно, че по време на управлението на Пламен Орешарски от 2013 и 2014 г. не се е водила статистика за контрабандата. Липсват данни за задържаните късове цигари и литри алкохол.

За сметка на това обаче при ГЕРБ през 2015 г. – има конфискувани 70 325 092 късове цигари и 143 216 литра алкохол. През 2016 г. контрабандата намалява, като късовете цигари задържани са 83 065 436, а литрите алкохол 297 522.

Държавата ни има редкия шанс да задава политика на Европейския съюз, да бъде балансьор, да търси пресечната точка и да покаже, че не е малък фактор в световната политика. Приоритетите по време на европредседателството ни са ясни - интеграция на Западните Балкани, отстояване на кохезионната политика, сигурност и стабилност на ЕС, както и икономически растеж. Трудните задачи за решаване също са ясни, като основните са промените, които ще настъпят след Брекзит.

На фона на всичко на вътрешната политическа сцена противоречията между управляващи и опозиция не стихват. БСП и ДПС обявиха още през есентта на миналата година, че подготвят вот на недоверие срещу кабинета "Борисов 3". Този вот ще бъде внесен на 17 януари, буквално няколко дни след началото на българското председателство на ЕС. Вотът ще е на тема корупция. От опозицията се опитаха неколкократно да предизвикат разгорещени спорове и скандали по темата, като най-големият от тях беше с вече бившия депутат Живко Мартинов, станал по известен като Живко Суджука, който на момента бе отстранен от ГЕРБ и от парламента. За разлика от това в БСП не предприеха никакви мерки по отношение на своя депутат Манол Генов, който вече е обвиняем за купуване на гласове. Не бива да забравяме и факта, че по време на последното управление на БСП в периода 2013 - 2014 година реално не се е водила статистика за нивата на корупцията (виж и по-долу).

Още на 2 януари лидерът на социалистите Корнелия Нинова писа във Фейсбук по темата корупция, като обяви, че третото правителство на Бойко Борисов неглижира темата, а "България е сред трите най-корумпирани страни в Европа. Така започва българското председателство, за съжаление. Но още не е късно да се вземат мерки". Нинова е основният рупор на опозицията и влиза в ежедневни битки с управляващите. Интересното в случая е, че нейното име също попадна в сериозен скандал относно приватизацията на "Техноимпекс". Така и не стана ясно проверявана ли е сделката от прокуратурата, както и какво е точното участие на соцлидерката.

Предстоят и бурни дебати в парламента по вота, като не е ясно как те ще рефлектират върху европредседателството ни и дали няма да причинят повече негативни реакции и отзиви. Самият премиер Борисов заяви, че ГЕРБ няма да си мълчат и да слушат безучастно обвиненията на опозицията.

Въпреки горещите политически страсти, които ни очакват в следващите няколко седмици, цифрите са фактите, които могат да дадат най-ясна представа по темата корупция. А ето какво сочат те, като използваме данните на Центъра за изследване на демокрацията:

През 2014 г. Системата за мониторинг на корупцията регистрира най-високите равнища на участие на българското население в корупционни сделки за последните 15 години. През тази година в страната са реализирани средно около 158 000 корупционни сделки на месец. Повечето корупционни сделки се извършени по инициатива на държавната администрация, чиито служители са упражнявали корупционен натиск върху гражданите, на които се е налагало да използват административните им услуги.

Податливостта на корупция на гражданите през 2014 г. е на равнище, сходно на наблюдаваното през 1999 г., въпреки покачващата се нетърпимост към корупционното поведение. В бизнес сектора ефективността на корупцията като метод за разрешаване на проблеми се повишава през 2014 г. Повечето фирми нямат доверие на публичните институции и не смятат, че получават равноправно третиране в съда.

Голяма разлика с правителството на Пламен Орешарски се вижда в категорията подобряване на координацията между институциите за по-ефективно разследване и борба с корупцията. Преди 2009 г. 17.2% е било участието на институциите, като през 2014 г. достига до 29.3%. Натискът пък се вдига от 21.4% до 39.4 през 2014 г.