Ню Йорк таймс: Борба за власт запали протестите в Иран

Иранският върховен водач аятоллах Али Хаменей обвини чуждестранни врагове за антиправителствените протести, разпространили се в десетки градове на Иран през последните дни. Демонстрациите обаче бяха предизвикани от погрешни сметки в отдавна тлеещата борба за власт между хардлайнерите и реформаторите, пише в. "Ню Йорк таймс".

Иранските лидери повече не можеха да пренебрегват протестите и се почувстваха принудени да отговорят публично. Хаменей обвини външни врагове. Президентът Хасан Рохани призова за спокойствие, като същевременно каза, че протестиращите имат право да бъдат чути.

Но гневът зад протестите беше насочен към цялата политическа върхушка. За разлика от демонстрациите в Иран през 2009 г., начело на които стоеше градската средна класа, сегашните протести до голяма степен са движени от разочаровани млади хора в селските райони, възползвали се от възможността да изразят своето недоволство от политическия елит, който според тях е заграбил икономиката, за да обслужва собствените си интереси, отбелязва американското издание. Анализатори смятат, че безработицата сред младите, които са половината от населението на Иран, е около 40 процента. В същото време през последните години Иран харчи милиарди долари в чужбина, за да разширява влиянието си в Ирак, Сирия и Ливан.

Миналия месец от Рохани изтече информация какво се предвижда в новия бюджет и това изглежда изигра ролята на катализатор на протестите. За първи път бяха разкрити тайни части от бюджета, включително подробности за финансирането на иранските религиозни организации.

Иранците откриха, че милиарди долари отиват за твърдолинейни организации, армията, Корпуса на гвардейците на ислямската революция и религиозни фондации, които обогатяват духовническия елит. В същото време в бюджета се предлагаше да бъдат спрени субсидиите за милиони граждани, да се увеличат цените на горивата и да се приватизират обществените училища. Разгласяването на бюджета, изглежда, имаше за цел да се възползва от общественото недоволство и това проработи.

От десетилетия хората, живеещи в провинциалните градове и села на Иран, бяха смятани за гръбнака на ислямския режим. Те по принцип бяха консервативни, противопоставяха се на промените и твърдо се придържаха към строгия ислямски начин на живот, насърчаван от държавата.

За по-малко от десет години обаче това се промени. Селата се опразниха заради 14-годишна суша, а жителите се преместиха в близките градове, където в много случаи трудно си намират работа. В същото време достъпът до сателитна телевизия и мобилен интернет разширява мирогледа им.

Протестите обхванаха близо 40 града. Столицата Техеран обаче остана до голяма степен спокойна. През 2009 г. над три милиона души излязоха по улиците, за да протестират срещу спорните избори. Но сега мнозина казаха, че се страхуват от яростните протести без лидери, изтъква "Ню Йорк таймс".

Бунтът в Иран вероятно няма да срине Ислямската република, но със сигурност задълбочава разломните линии, пише в коментарна статия в. "Вашингтон пост". Размириците показват, че революционните авантюри на Техеран в Близкия изток имат цена във вътрешната политика и изваждат от равновесие самонадеяния и войнствен ирански режим. За разлика от демонстрациите през 2009 г., това, което се случва сега не е предимно градски протест на елита, а нещо потенциално по-голямо. Евентуално смазване на протестите може да има обратен ефект, отбелязва американското издание.