Медицинските постижения у нас през 2017 година

Иран и цената на конфликта

В УМБАЛ „Свети Георги“ успешно бе извършена сложна операция за отстраняване на чуждо тяло – сачма, от окото на 16-годишен младеж от Симеоновград. Това съобщи началникът на Клиниката по очни болести в УМБАЛ „Свети Георги“ проф. д-р Нели Сивкова. Тя припомни, че миналия петък, 20 януари, момчето е било простреляно в дясното око. След втората операция става ясно, че сачмата е с неправилна конусовидна форма и с приблизителни размери 9 мм дължина и 6 мм ширина. Тя е разкъсала горния клепач и е проникнала в стъкловидното тяло на 3 мм от зрителния нерв. Още вечерта на 20 януари дежурният екип в Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ начело с д-р Александър Герджиков извършва първата операция – за първична реконструкция на окото и клепача. Веднага започва и борбата с евентуална инфекция, като са назначени два широкоспектърни антибиотика. Операцията е високоспециализирана и е обект на най-трудната очна хирургия – витреоретиналната, която обхваща задния очен сегмент, т.е. най-труднодостъпните области на окото: стъкловидното тяло и ретината (самата ретина е структура с устройство на мозък).

На 14 март лекари-ортопеди оперираха 5-годишно дете с екстремна бързо прогресираща, над 100-градусова сколиоза. Детето е получило изкривяването вследствие на вроденото генетично заболяване неврофиброматоза, което причинява дистрофия на гръбначния стълб, съобщиха от Токуда. Авангардната операция продължи малко над 5 часа и бе извършена от екипа на доц. д-р Васил Яблански, началник на отделението по "Ортопедия и Травматология" на болницата, който има опит с над 100 успешно оперирани деца със сколиоза. Чрез иновативни импланти - т.нар. „магнитни родове”, лекарите ще имат възможността да правят допълнителни настройки за изправянето на гръбначния стълб от разстояние без необходимост от хирургични разрези и поставяне на упойка. Обикновено хирургията на сколиоза включва поставяне на импланти в гръбначния стълб на пациента, които го изправят и фиксират. В много ранна детска възраст обаче стандартните импланти биха спрели растежа на детето и съответно налагат допълнителното им разтягане на всеки 6-7 месеца, за да може гръбначният стълб да израства. А това изисква редица допълнителни хирургични интервенции.

Отново на 25 април лекарите неонатолози в бургаската УМБАЛ "Дева Мария” спасиха живота на недоносено момченце, родено в 26-та гестационна седмица с тегло едва 700 грама. Бебето се ражда на 10 януари т.г. Поради преждевременната си поява на бял свят обаче, момченцето е с тежка степен незрялост, недоносеност и неефективно собствено дишане, съобщиха от лечебното заведение. Налага се спешна реанимация в родилна зала, след което неонатолозите започват борба за живота му. Лекарите успяват да се справят и с настъпилите тежки усложнения - бронхо-пулмонална дисплазия, персистиращ артериален канал, мозъчен кръвоизлив и ретинопатия. На 20 април - деня, в който е трябвало да се роди, момченцето е изписано от УМБАЛ "Дева Мария". На 16 юни екипът на д-р Константин Димов от „Пирогов” спаси момченце на година и девет месеца чрез спешна рядка операция. Лицево-челюстният хирург отстрани вродена малформация, която обхваща областта на цялата шия при детето. Поради сериозния риск от притискане на хранопровода и трахеята, в сложната интервенция се включи и екипът на доц. Христо Шивачев, координатор на Специализирания комплекс по детски заболявания и шеф на Клиниката по детска хирургия в университетската спешна болница. По време на операцията лекарите отстраниха изцяло формацията. Подобна патология в областта на лицето и шията се среща при около 10% от децата у нас.

На 23 юни лекари от болница „Св. Екатерина“ спасиха живота на млад мъж, прободен с нож в сърцето. Пациентът е докаран в лечебното заведение в 03.15 часа сутринта. 28-годишният А. Йо. Бил с прободна рана в областта на сърцето, съобщиха от пресцентъра на болницата. Веднага след свалянето му от линейката пациентът е изпаднал в клинична смърт (без пулс и кръвно налягане). Започнали са незабавни реанимационни мероприятия и в това състояние пациентът е заведен в операционна зала. Опериран е веднага и прободната рана е зашита. Въпреки масивната кръвозагуба от 3 литра в белия дроб и около сърцето, пациентът се е възстановил сравнително бързо и на 2-ри следоперативен ден вече е дишал самостоятелно. Уникална операция извършиха лекарите от университетската болница „Свети Георги” в Пловдив. Те спасиха от ампутация крака на 63-годишна пациентка. Той трябвало да бъде отстранен заради туморно образувание. Докторите обаче решили да използват нов, непознат метод за лечение като имплантират на болното място 14 сантиметрова протеза. Така спасили крака, информира Нова телевизия. Досега практика при тези пациенти беше ампутация. Протезата обаче се внася от германия и струва 20 000 лева. След три дни пациентката безпроблемно се движи, без да има нарушение в походката.

На 5 юли 77-годишна жена от Ямбол с тежък мозъчен инсулт бе спасена в Инвазивния център на Болница „Тракия“ в Стара Загора. Чрез прилагане на локална фибринолиза лекарите успяват да отпушат проблемната мозъчна артерия по неоперативен път. Жената получава инсулта около 17:10 ч. и е транспортирана с линейка в Болница „Тракия“ в около 21:00 часа. Приета е по спешност с напълно неподвижни леви крак и ръка в следствие на инсулта. „Състоянието предполагаше сериозен риск за живота на пациентката, но бързо поставената диагноза и бързото и транспортиране по 100-километровата отсечка между Ямбол и Стара Загора ни позволиха да приложим най-съвременното лечение при подобни състояния“, каза д-р Борислав Борисов, началник Кардиологично отделение в Болница „Тракия“. Лекарите проникват до мястото на запушването чрез специални катетри през артерия в крака на пациентката, достигайки до проблемната мозъчна артерия. Използват специалната функция субтракция на ангиографския апарат, която дава детайлно изображение на съдовете, потискайки сигнала от всички останали структури – кости, меки тъкани. Извършват суперселективна фибринолиза, като инжектират сравнително малко количество фибринолитик. Отпушват артерията за кратко време. „За сравнение, ако се направи венозна фибринолиза, количеството използван фибринолитик ще бъде доста по-голямо, а инжектирането му доста по-продължително и респективно ще се допуснат повече увреждания в следствие на инсулта“, обясни д-р Борисов.