Приемните родители опровергават, че гледат децата заради пари

Повод за пресконференцията са журналистически разследвания, които разкриват как цяло циганско село се издържа като "приемни родители".

До 2025 г. трябва да бъдат закрити всички домове за настаняване на деца в риск. Един от вариантите за извеждане на децата от институциите е приемната грижа. За трудностите на приемните родители разказаха от Национална асоциация за приемна грижа (НАПГ) по време на пресконференция в БТА.

"Кучето не е заровено при приемните родители, а при тези, които са утвърдили цяло село за приемни родители - те са изключение и зад тях стои социален работник, някой, който ги е утвърдил", заяви Мария Благоева - приемна майка, по повод изнесените случаи на спекулации с приемната грижа.

Мирослав Долапчиев - председател на НАПГ, поясни, че социалните работници в България работят по 80 - 100 случая. „В Европа стандартът е около 12 случая, поети от един социален работник, особено, ако детето е в риск. Издръжката, която държавата дава за децата в приемни семейства, е 195 лева за бебета и деца до 3-годишна възраст, 227,50 лева за дете между 3 и 14-годишна възраст и 260 лева за дете от 14-годишна възраст до пълнолетие. В тази сума са включени всички разходи за детето - транспорт, дрехи и обувки, джобни, лекарства, които често покриват цялата сума“, посочи експертът.

„Децата, настанени в приемни семейства, са често боледуващи и понякога цялата месечна сума, отпускана от социалните, отива за лекарства. Приемният родител трябва да се справи както може, често инвестира собствени средства, за да посрещнат всяка нужда на детето, разкриха приемните родители. Не може да не признаем, че има приемни родители с неправилна мотивация или неразбиране - колко е отговорно, каква цена трябва да плати приемният родител, как цялото семейство се преструктурира как нашите биологични деца остават на заден план - всички ставаме един екип. Приемната грижа е екипност. Ако тя не е - има нещо, което куца, обясни приемна майка“.

„Относно случаите, при които някои ромски фамилии спекулират с идеята аз приемна грижа, от асоциацията смятат, че това на първо място е не добра мотивация и неразбиране. На следващо място е липса на подкрепа и контрол от социалните работници. Има места в страната, където приемните родители се страхуват да споделят проблемите със социалните работници, защото са заплашвани и обвинявани. В такива случаи приемният родител се опитва сам да се справи с трудностите, които среща с детето. Няма как това да стане без екипност“, обясниха приемни родители.

Александър Тодоров е приемен баща. Той разказа, че всеки месец социални работници влизат в домовете им. „Наблюдавани сме постоянно дали вършим качествено или не услугата - детето да се чувства добре, обичано. Държавата има отговорност дали ние си вършим качествено работата. Приемните родители не отнемат деца. Държавата преценява кога, колко и какви деца да влязат в семейството. Имаме профили и държавата преценява с какви деца може да се справим“, каза приемният баща.

"Това е професия като на социалния работник. Местоработата са нашите домове, работим на граждански договор, самоосигуряваме се. Изчислили сме, че приемният родител получава 80 стотинки за 1 работен час, 19 лева за ден. Чистата сума, която получават приемните родители, е 599 лева. За две деца увеличението е 160% за 3 - 170%. Заплащането на приемния родител се увеличава с 10%, а не получава две или три заплати, както се интерпретира", поясни Гинка Илиева - приемна майка.

Приемният родител няма право на болничен, нито на отпуск по майчинство. Ако младо семейство искат да са и приемни родители, жената няма да получава майчинство, ако роди. Приемният родител няма право на обезщетение за безработица. Той губи осигуровките си, заявиха от асоциацията.

„Ако приемен родител се разболее, детето бива извеждано от семейството - липсва подкрепа към семейството, няма възможност родителят да се лекува. Много приемни родители си отиват от онкологични заболявания и остават неподкрепени от държавата. Приемният родител на собствени разноски превозва децата до специализирани институции като ТЕЛК, например. Затова настояваме за повишаване качеството на приемната грижа“, заяви Илиева.

Мария Благоева обяснява, че сега заплащането на приемен родител е 80 стотинки на час, а в началото е било 24 стотинки на час. „Мотивацията не е заплащането. Първата вълна беше вълна от ентусиасти, които тръгнаха да помагат на децата. 20% от децата в приемните семейства идват от друга среда, не от биологичните си семейства. Не идват, защото биологичните семейства са бедни, а защото са в риск - голяма част от тях са неглижирани, насилвани. Останалите 20% идват от центрове за настаняване, от болниците, някои - направо от кофите“, припомни Благоева.

„Тези деца са много измъчени, много изтормозени. Те са като малки зверчета, които не вярват на никого - за тях доброто или не съществува, или е добре прикрито зло, на което не вярват. Наша грижа е да създадем положителен образ. Децата имат нужда да знаят, че майка им ги обича. Много от приемните родители се чувстват лъжци, когато дойде време детето да се върне на биологичното семейство. Те трябва да обяснят на детето, че отива на добро място - но какво е доброто на връщане в семейство на насилници, наркомани, пияници, където няма промяна на средата. Интересно е да видят белезите по телата на тези деца“, обясни Мария Благоева, която по професия е машинен инженер.