Майката на Емил Шарков: Нямам надежда

„Няма компенсаторни механизми. Много хора ми казват: "Недей да страдаш". Нямам поглед за бъдещето. Нямам желание да си правя планове. Аз живея изцяло в миналото“, призна тя.

„Внучката ми не разговаря за смъртта на баща си. Когато стане дума, тя говори за него като за жив. Не идва на гробища. Намери си свой начин да се пригоди към ситуацията“, споделя майката.

„Искала съм винаги да се грижа за себе си или синът ми да се грижи за мен. Искала съм истината за смъртта на сина ми, но не съм я получила“, каза почернената майка пред Нова телевизия по повод новината, че трябва да напусне жилището си и остава на улицата.

Обитавам това жилище без правно основание. Не ми харесва тази ситуация. Тя е резултат от стечение на обстоятелствата. До пенсионирането си работех в Министерство на отбраната и получих ведомственото си жилище от тях. Това каза Ваня Рипчева, която е майка на загиналия командос Емил Шарков при акцията в Лясковец.

Майката на командоса коментира и протеста на баретите. „Тези процеси се развиват в течение на времето и никой не им обръща внимание и не прави нищо за промяна. Аз се чудя как момчетата имат толкова дълго търпение. Вярвам, че нещата са така, както те го казват. Никой няма намерение да обърне внимание. Това недоволство, тази недостатъчност. Преди повече от 10 години синът ми го снимаха на рекламните календари на отряда. И попитах сина ми, защо са му толкова скъсани обувките, а той ми отговори: "Да ама виж колко са лъснати", отговорил Шарков.

Майката се обърна към ръководството на МВР: „Каквото и да кажа в нашата държава няма чуваемост. Хората, които управляват чуват само собствените си гласове. Нямам надежда. Трябва да се съдейства на хората, които претендират за някакви нередности. Не ми е приятно да съдя държавата, но тя не пожела да потърси конкретни отговорни за смъртта на сина ми“, каза още майката на загиналия командос.

Тя съобщи, че делото за акцията в Лясковец е минало, разгледани са становищата и сега чака решение. „Беше ми отказано правосъдие и то по възможно най-циничния начин - с писма и обяснения като за най-глупавия човек. Той не загина заради държавата, а заради некадърността на началника си“, категорична е Рипчева.