Парламентът прие окончателно бюджета на ДОО за 2018 г.

Парламентът прие на второ четене бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2018 г.

Определянето на правото, на размера и на срока на паричните обезщетения за безработица на лицата, чието осигуряване е прекратено преди 1 януари 2018 г., се извършва по досегашния ред, записаха депутатите.

Намалява зависимостта на осигурителната система от държавния бюджет, подчерта той.

Със законопроекта се правят и промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които се променят изискванията за право на парично обезщетение за безработица. Вече ще се изискват внесени и дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца от последните 18 месеца.

Досега право на парично обезщетение за безработица имаха лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Променят се и изискванията за продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., при изплащане на обезщетението за безработица. Например лице с осигурителен стаж между 11 и 15 години ще получава обезщетение за безработица 10 месеца. Досега лице с над 12 години осигурителен стаж получаваше обезщетение в продължение на 12 месеца.

От "БСП за България" обвиниха управляващите, че с промените в КСО се отнемат права на осигурените лица. От ДПС посочиха, че сезонните работници по никакъв начин няма да могат да изпълнят допълнителното утежняващо условие и да се възползват от обезщетението за безработица.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков коментира, че в последно време българският пазар на труда изпитва остър недостиг на работна ръка и политиките трябва да насърчават по-бързото връщане на родители и безработни лица на работа. Той благодари на депутатите за приемането на бюджета на ДОО за следващата година. Според него е намерен оптималният баланс за повишаване на адекватността на основни социално-осигурителни плащания и подобряване на финансовата стабилност на осигурителната система. Голямата новина от този бюджет е, че при повишаване на минималните осигурителни плащания в същото време делът на финансирането от централния бюджет намалява на 40 процента, отбеляза Петков.