АП: Хиляди чужди военни има в Сирия, но дали те ще си тръгнат оттам?

Дългогодишната гражданска война в Сирия може да стихва бавно, но страната е залята от оръжия и смайващо множество местни милиции и хиляди чуждестранни военни, някои от които може никога да не си тръгнат, коментира АП.

С решаваща помощ от съюзниците Иран и Русия, президентът Башар Асад си върна контрола върху големи части на Сирия с военни настъпления, които, поне засега, оставят като че ли настрана възможността той да бъде свален от власт с военни средства. Но управлението му е изключително зависимо от помощта на финансираните от Иран милиции, които разшириха присъствието си в опустошената от войната страна.

Борбата срещу групировката "Ислямска държава" (ИД), чиято мощ нарасна скоро след като конфликтът започна през 2011 г., осигури удобно оправдание за разполагането на чуждестранни войски в Сирия, под претекст че водят борба с екстремистите. Сега, когато ИД вече не контролира нито едно голямо населено място в Сирия, броят на някои военни контингенти може да бъде намален, но чуждестранните сили с по-дългосрочни амбиции и интереси ще се опитат да запазят присъствието си в страната през следващите години. Това допълнително усложнява перспективите за уреждане на конфликта по мирен път. Някои държави вече дадоха индикации, че планират да останат в обозримо бъдеще.

АМЕРИКАНЦИТЕ

Изпращането на американски войски в Северна Сирия първоначално бе предназначено за оказване на подкрепа и за обучение на доминираните от кюрди местни милиции, биещи се срещу ИД.

Броят на войниците постепенно нарасна. Въпреки че официалният таван за числеността на американските войски бе поставен на 503 малко преди президентът Барак Обама да напусне поста си и досега остава толкова, се смята, че действителният брой на военните е над 1500, включително специални части, артилерийско подразделение на морската пехота, предни авиационни насочвачи и други. Те са разположени в повече от дузина бази в Северна Сирия. Краят на борбата срещу ИД лишава от всякакво правно основание присъствието на американски войски в Сирия, но американски длъжностни лица сега намекват, че планират оставят американските войски в северните части, докато не бъде намерено цялостно решение на войната. Това породи тревога, че американците планират да останат там трайно, а това крие риск да въвлече САЩ в конфликт със Сирия и съюзника на Асад, Иран.

"Няма да си тръгнем точно сега, преди да сме видели пробив в Женевския процес," каза по-рано този месец американският министър на отбраната Джим Матис, имайки предвид политическите преговори с подкрепата на ООН. Кюрдски официални представители поискаха от САЩ да останат, защото се опасяват, че бързо изтегляне от тяхна страна ще улесни задачата на войските на Асад да завладеят териториите на север под кюрдски контрол.

По-рано този месец сирийското правителство призова САЩ да изтеглят силите си, тъй като борбата срещу ИД е почти приключила. Изявлението на министерството на външните работи гласеше, че присъствието на американските войски няма да окаже принуда за уреждане на конфликта с политически средства.

РУСНАЦИТЕ

Русия никога не е казвала колко военен персонал, бойни самолети и други оръжия има в Сирия. По избирателната активност в чужбина на парламентарните избори през септември 2016 г. може да се съди, че броят на руския военен персонал в Сирия към момента е бил около 4300 души. Руското присъствие вероятно се е увеличило, тъй като тази година Москва изпрати военна полиция за патрулиране на т.нар. "зони на деескалация" в Сирия.

Материали със свободен достъп - включително видео от военновъздушната база "Хмеймим", където са съсредоточени руските сили в Сирия след началото на кампанията през септември 2015 г. - показват, че Русия има там няколко десетки самолети и тежковъоръжени хеликоптери. Русия също така разгърна специални части за извършване на разузнавателна дейност и координиране на въздушните удари. Старши руски офицери от армията също така помогнаха за обучението и организирането на сирийските правителствени войски. През последните месеци присъствието на руската военна полиция в Сирия става все по-осезаемо. Началникът на руския Генерален щаб, армейски генерал Валерий Герасимов заяви миналата седмица, че Русия ще намали "значително" военния си контингент в Сирия, тъй като кампанията е на път да приключи.

В същото време той посочи, че Русия ще запази както въздушната база "Хмеймим", така и военноморската логистична база в Тартус. Герасимов добави, че ръководеният от група офицери Център за помирение, който помага за договаряне и поддържане на временни примирия между враждуващите страни и координира доставката на хуманитарна помощ, също ще остане.

Сирия е дала на Русия разрешение да използва безвъзмездно и за неограничен период военновъздушната база "Хмеймим". Москва също така подписа споразумение със Сирия да експлоатира базата "Тартус" за период от 49 години, който може да бъде удължен, ако двете страни са съгласни.

Руската армия планира да модернизира военновъздушната база, за да може да приема повече бойни самолети. Тя също така възнамерява значително да разшири базата в "Тартус", за да я превърне в голяма военноморска база, в която да бъдат разполагани военни кораби, включително плавателни съдове с размерите на круизни кораби.

ИРАНЦИТЕ И ФИНАНСИРАНИТЕ ОТ ТЯХ МИЛИЦИИ

От всички чужди въоръжени сили в Сирия може би няма по-широко представени и с по-голяма перспектива за дълготрайно оставане от иранските. Ислямска република Иран положи огромни усилия, за да запази Асад на власт, осигурявайки широка военна и финансова подкрепа през цялата шестгодишна гражданска война.

В Сирия са разположени части на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, както и ирански офицери, които предоставят военна и политическа подкрепа. Ирански официални лица казват, че повече от 1000 ирански бойци, изпратени да защитават шиитски светилища в Сирия и Ирак, са загинали. В Сирия действат десетки хиляди бойци на финансирани от Иран проправителствени местни милиции, известни като Сили за национална отбрана, в допълнение към иракските шиитски милиции и хилядите подкрепяни от Иран бойци от ливанската организация Хизбулла, които бяха ключови фактори за обръщането на войната в полза на правителството. Хизбулла се е установила в обширен район по сирийската граница с Ливан, където е изградила военни съоръжения и бази, които е слабо вероятно да напусне скоро. Стратегията на Иран е да гарантира, че ще може да продължи да преследва жизнените си интереси след войната, като използва части от Сирия като база и гарантира, че сухопътният коридор от Техеран до Бейрут ще остане отворен.

ТУРЦИТЕ

Турция за пръв път изпрати сухопътни сили в Сирия миналата година в кампания, наречена "Ефратски щит". Тя бе насочена срещу ИД, но Анкара се стреми преди всичко да ограничи териториалната експанзия на сирийските кюрди по сирийско-турската граница. Анкара възприема сирийските кюрдски бойци като клон на кюрдските бунтовници, които водят бунт в Турция от три десетилетия. Турските власти не разкриват колко турски войници са разположени в Сирия, но експерти по сигурността смятат, че най-малко 2500 войници са разположени в района на градовете Ар Рай, Ал Баб и Джараблус - гранична зона, която Турция и подкрепените от нея бунтовници отвоюваха миналата година от ИД.

Още около 400 турски войници са в района на Идлиб като част от споразумение, постигнато между Турция, Русия и Иран за създаване на "зона за деескалация" в района. Турция изгражда училища и болници в райони, освободени при операция "Ефратски щит", за да насърчи завръщането на бежанците. Не е ясно колко дълго ще останат там турските войски. Президентът Реджеп Ердоган намекна, че турските войски може да бъдат насочени към сирийска кюрдска групировка, която Турция смята за заплаха за сигурността в района на Африн, северно от Идлиб, след като приключи мисията по "деескалация".