ВМРО предлага в София да има улица и паметник на US президента Уилсън

През 2019 г. предстои отбелязване на стогодишнината от края на Първата световна война. Президентът Уилсън е един от историческа личност от първото десетилетие на XX в., която е неразривно свързана и с българската история от този период. Президентският му мандат, който съвпада с период, наситен с множество преломни моменти и трудни решения, които държавниците в света трябва да вземат, а именно Първата световна война и произхождащите от нейния край последствия, касаещи съдбата и на Европа, а и на България, разбира се.

Томас Удроу Уилсън е бележита личност за световната история. Освен президент той е бил и доктор по история и политически науки, човек, отдаден на академичната професия. След края на войната подема инициативи, които са с общочовешко значение за опазване на мира и за създаване на организация, в която да се решават бъдещите неразбирателства между народите с цел предотвратяване на нов световен конфликт, който е пагубен за човечеството. След произнесената на 8 януари 1918 г. реч за известните „Четиринадесет точки на Уилсън”, той отваря вратите за създаването на организация, която до ден днешен се бори за световен човешки мир, а именно ООН, тогава наречена Общество на народите. С това си действие той записва името си в световната история като един от борците, за които решаването на конфликти на международната сцена трябва да се извърша по пътя на дипломацията посредством медиацията на организации, които обединяват държавите по света, а не чрез военни конфликти, които се превръщат в геноцид за човечеството.

Причината, според която смятаме, че Удроу Уилсън заслужава признанието улица на територията на Столична община да бъде кръстена на него, е не само поради горепосочените, подети от него инициативи, които са световно значими. За нас българите от изключително значение е фактът, че неговите позиции и действия по време на преговорите след Първата световна война създават предпоставка той да бъде назован в историографията като „неочакван приятел на България”.

Въпреки че България се явява противник на Антантата, към която е страна и САЩ, президентът Уилсън се застъпва за българския народ. Неговите съюзници от войната по време на преговорите започват да изявяват териториални претенции към загубилата българска държава и заявяват стремежите си за поделянето на три части. Желанието на Антантата е да ликвидира България като самостоятелна държава като подчинят територията на Гърция, Сърбия и Румъния и разпокъсат народа в три отделни държави. В определен период е лансирана и идеята за окупация на България от военни сили на Антантата. Тези идеи срещат категоричния отпор на президента Уилсън и на водената от него делегация.

Прокламираните от него принципи за самоопределение на нациите и активната му дипломатическа роля по преговорите, уреждащи междудържавните отношения след Първата световна война, са един от факторите, които пресичат опитите България да бъде окупирана и териториите - поделени между съседните държави. Благодарение на твърдостта и умелите действия на държавника Уилсън, които достигат до крайности (заплаха за напускане на преговорите от страна на САЩ), той успява да запази целостта и самостоятелното съществуване на вековната ни държава.

Водени от гореизложените мотиви, смятаме, че Удроу Уилсън е заслужил честта на територията на Столична община да бъде именувана улица, както и да бъде изграден паметник в негова чест, тъй като благодарение на твърдите си действия по време на Ньойските преговори е запазил суверенитета и териториалната цялост на България и е предотвратил събития, които биха били национална катастрофа.
Предлагаме с оглед честванията на сто години от края на Първата световна война действията от страна на Столична община да започнат сега, за да бъдат съчетани и с подготовката и организацията на българската държава за отбелязване на кръглата годишнина от края на войната.