КЗП: Информационните табели в търговските обекти трябва да са ясни и конкретни

Търговците биха могли с информационни табели в обектите да насочват вниманието на клиентите си върху важни специфики и рискове в определени ситуации при извършването на предлаганите от тях услуги. Текстовете трябва да са ясни и точни, да не съдържат обтекаеми формулировки и да не противоречат на закона.

Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в епизод на предаването „Четвърта инстанция” по Канал 3, посветен на спор между собственик на ателие за химическо чистене и негов клиент, съобщиха от пресцентъра на КЗП. „Тези табели имат значение, когато са в резултат на коректния подход на търговеца да акцентира върху най-важните елементи от общите условия на договора, които клиентът трябва да знае. Това включва и възможността за отправяне на предупреждение, че в определени ситуации предоставящият услугата по обективни причини основателно може да се освободи от отговорност”, обясни Маргаритов. Той изрази мнение, че отговорността на търговеца все пак не бива да бъде безгранична, за да не се стига до превратно упражняване на права. Когато, както в конкретния случай, става дума за химическо чистене, ние като клиенти можем да се съгласим, че търговецът не би поел пълна гаранция, ако например част от предоставените дрехи имат някакви проблеми – премахнати етикети с информация за третирането, петна от химически вещества и пр.

Големите търговски вериги за дрехи, например информират клиентите си чрез информационни табели, че в определен срок могат да върнат закупени стоки, като условията са да запазят касовия бон и да не отстраняват етикетите. „Това е случай, в който ние виждаме как имаме информация, тя по-скоро е ориентирана правилно към потребителите и им дава възможност да упражнят право, което е над минимално гарантираното от закона”, посочи председателят на КЗП. Той даде и обратния пример – „имаме обаче и в нашата практика оплаквания от граждани за табели с доста неясни текстове или обтекаеми формулировки, които дават възможност на търговеца да ограничи неоснователно отговорността си”.

Маргаритов подчерта, че „невинаги законът, общите условия, конкретен договор дори могат да предвидят всички нюанси в отношенията между страните”. Също така, той е на мнение, че „разбирането е по-трудно да се постигне, когато проблемът е възникнал след конфликтната ситуация, а е много по-добре предварително могат да се направят ясни договорки”. Ето защо препоръча „внимателно да се пристъпва към потребителската услуга, търговците коректно предварително да уведомяват клиентите си за особеностите и за случаите, в които не поемат пълна отговорност и то основателно, защото ако е неоснователно, е нарушение. Ако възникне потребителски спор, да се ползват способите за алтернативно разрешаване, защото те дават резултат, а най-хубавото е, че той удовлетворява и двете страни”.