Мрачната история на едни от най-известните марки в света

Писателят Мат МакНаб разказва за неблагородното и забулено в мистерия начало на някои от най-популярните марки днес в новата си книга „Тайна история на марките, мрачно и оплетено начало на марките, които познаваме и обичаме“.

Пембъртън продавал своята Coca на цена от 100 долара за бутилка, равносилни на днешни 20 долара. В действителност алкохолната му напитка съдържала орехи кола, дамяна, кока и алкохол.

Преди войната Хуго Бос произвеждал кафяви ризи и черни униформи за SS и Хитлеровата младеж. По време на войната той създавал униформи за германските въоръжени сили и SS.

По-мрачната му връзка с нацистите била свързана с използването на принудителен труд – 140 работници и 40 френски военнопленници, държани в град Мецинген в лагер малко храна и лоша хигиена.

Основателят на Ford купил местен вестник, за да публикува антисемитски коментари за еврейска конспирация, която щяла да унижощи Америка.

Повече четете ТУК

Мрачен, оплетен и понякога насилствен произход стои зад някои от най-известните марки в света. Coca-Cola било тясно свързана с кокаина при създаването си в края на XIX век, основателят на германската модна марка Hugo Boss бил пламенен привърженик на нацистите, а Хенри Форд, основател на Ford Motor Company, бил убеден антисемит и вярвал, че международен еврейски заговор ще унижощи Америка.

Британският вестник Daily Mail публикува някои от най-интересните истории, които присъстват в книгата на МакНаб.
Coca-Cola първоначално се правела с кокаин и била смятана за „най-чудесния стимулатор на половите органи“

Джон „Док“ Пембъртън получил дълбока рана от сабя в гърдите, докато се сражавал на страната на Конфедерацията в Гражданската война в САЩ и за успокояване на болката му давали морфин, стандартно болкоуспокояващо по онова време.

По-късно той се зарекъл да създаде чудодейна напитка, която не само да убие болката, но и да сложи край на пристрастеността му към морфина. В магазина си в Калъмбъс, щата Джорджия, Пембъртън постигнал първия си успех с „Френското кока вино на Пембъртън“.

Рекламирана като змийско масло, „напитката лекува умствено и физическо изтощение, хронични заболявания, дисперсия, проблеми с бъбреците и черния дроб, сърдечни заболявания, меланхолия, истерия, главоболие, проблеми с гърлото и белия дроб, безсъние, униние и дори усещане за умора“.

Орехите кола били източикът на кофеина, растението дамяна помагало при тревожност, коката и листата от кока осигурявали кокаин, извлечен при химичен процес. За разлика от кокаина за шмъркане, усещането за еуфория от кокаиновото вино траело по-дълго и водело до сексуална възбуда като страничен ефект.

Пембъртън не знаел как да продава виното си, затова се преместил в Атланта, свързал се с Фран Робинсън и двамата създали първата кола през май 1886 г. Робинсън я кръстил Coca-Cola и започнал да я продава в близост до културното средище по онова време – чешмите за газирана вода.

Пембъртън все още бил пристрастен към морфина и трябвало да продаде патента на Аса Кандлър, за да плаща за лекарствата си. Кандлър се възползвал и започнал агресивно да рекламира Coca-Cola, която вече била най-продаваната безалкохолна напитка. Но едва в началото на XX век кокаинът бил премахнат от съдържанието й.

Хуго Бос бил ревностен привърженик на Хитлер и с удоволствие създавал униформи за нацистките войници и Хитлеровата младеж.

Много производители в Германия създавали униформи и оръжия за нацистите, за да останат в бизнеса, но само един станал известен – Хуго Ф. Бос.

Бос бил съгласен с идеалите на нацистката партия и компанията му правела униформи за нацистките войски и Гестапо преди и по време на Втората световна война. Той бил доволен от големите поръчки, които пристигали в края на 30-те години на миналия век, а пикът на печалбата му бил достигнат през 1942 г. След това Третият Райх ограничил разходите за производство на униформи.

Бос бил не само горд и активен член на нацистката партия, но и бил добър приятел на презирания регионален нацистки лидер Георг Рат.
Преследвана от мрачното минало на Бос, модната компания поръча историческо изследване и публикува извинение за ужасяващите му вярвания, като изрази „дълбоко съжаление за хората, които са страдали“ във фабриката на Бос.