- Пътувам не за да избягам от живота, а за де не избяга животът от мен. Има една латинска поговорка Via vita est – пътят е живот. А за мен е любопитство. Смятам, че истинският двигател на човека угасва, ако любопитството го напусне. То е не само подтикът за малките и гигантските открития, ами придава вкус на преживяването. Възможността да се гмурнеш в друга култура, да опиташ непозната храна, да съпреживееш чужда музика, да се сприятелиш на другия край на света, да надникнеш в историята и нравите, а не просто са сложиш още една „чавка” на картата, това е същината на пътешествието. Още един начин да пътуваш вътре в себе си и да се обогатиш. Не че някога съм се тревожила, но откакто учените откриха DRD4-7R, наричан "ген на страстта към пътешествия", заради връзката си с повишени нива на любопитство и безпокойство, вече имам официално извинение за своята страст. На тази генна обремененост се радват около 20 на сто от хората. Така че не съм сама в лудостта си. Всъщност, въпреки че съм обиколила 86 държави, не се въодушевявам единствено от екзотични посоки. С еднакъв възторг тръгвам към неизвестно българско селце, завързвам разговор с цигански катун и стоя с часове пред вариации на „Лилиите” от Моне в музея „Байерлер” в Базел, където платната преливат в отраженията на истинско езерце с лилии, опитвам като истински хранителен сапьор незнайни гозби в „Търбуха на Тайпе” или плувам с делфини в Мексико…
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)