Британски медии: Кризата в Каталуния може да има сериозни последици за Европа и за света

Изострящата се криза в Каталуния все повече привлича вниманието на англоезичната преса и много автори си задават въпроса какви са нейните последици не само за Испания, но и за Европа, а и за света.

Британският "Файненшъл таймс" отбелязва, че много големи и богати европейски мегаполиси придобиват характеристиките на самодостатъчни икономически цялости, хората в тях живеят по-охолно, отколкото в бедните икономически райони на съответната страна и това може да подхрани амбициите им не само за автономия, но и за отцепване. Затова авторът си поставя логичния въпрос: Защо тогава няма повече Каталунии? Или повече искащи автономия богати територии като италианските Венето и Ломбардия? Няма ли да се появят повече такива в бъдеще? Вярно е, че каталунците имат по-силна етническа идентичност от повечето жители на определени региони, но другите "суровини" за сепаратистка нагласа, включващи икономическа самодостатъчност и исторически опит в самоуправлението ги има в редица градове региони в Европа и извън нея.

Авторът констатира, че "пропастта" между такива градове и деиндустриализираната провинция в съответните страни все повече се задълбочава през последните десетилетия и това се превръща в опасен "разлом" за западните демокрации.

Но истинската опасност идва, когато ние започнем да гледаме на този дисбаланс изключително през призмата на запуснатите територии и като на проблем, който може да бъде коригиран чрез инфраструктурни и индустриални проекти, чрез повече културна чувствителност към консервативно настроените провинции. Бедните региони трупат все повече гняв към все по-богатеещите и разрастващи се метрополии, а жителите на последните се чувстват онеправдани от регионите, които черпят "на вересия" от техния производствен капацитет, а имат същите електорални права. За националните правителства става все по-трудно да взимат данъци от едните, за да субсидират другите. Така се появяват регионалистки движения, настояващи за все повече автономия, особено при отсъствие на етническа хомогенност. Авторът прави извода, че признак на държавността е готовността на богатите региони да плащат за останалите като свое подразбиращо се от само себе си задължение. Ако тази готовност изчезне, нацията губи смисъла си, подчертава "Файненшъл таймс".

"Гардиън" разсъждава над опасността каталунската криза да предизвика дълбоки сътресения в Европа. Макар че испанският премиер Мариано Рахой засега умело разиграва картата на "твърдата ръка", каталунският лидер Карлес Пучдемон все още има потенциал да се превърне в знаме на европейското обновление, отбелязва вестникът. Младият и по-неопитен Пучдемон не може да се изживява като революционер. Той знае, че повечето испанци не симпатизират на неговата кауза. Той не може да бъде сигурен, че има подкрепа дори на мнозинството в Каталуния, но като бивш журналист, който има усет за медийните заглавия, знае как "добрата новина" продава вестника.

Лидерът на каталунците постепенно насочва събитията така, че да представи кризата като битка за спазване на универсални принципи. В речта си в събота вечер, отхвърляйки последните ходове на Рахой, той съвсем умишлено насочи думите си към по-широка европейска публика. Говорейки на английски, дори не се обърна към лидерите на правителствата в ЕС, а директно към "гражданите на Европа". Борбата за независимост е не толкова местен бунт, а пример за защита на общите демократични ценности, включително правото на самоопределение, въплътено в европейската харта на основните права, каза той.

Подобни аргументи едва ли ще разтопят сърцата на германския канцлер Ангела Меркел или на френския президент Еманюел Макрон - и двамата публично подкрепиха Рахой, посочва "Гардиън". Европейската комисия обаче продължава да крие главата си в пясъка с удобния довод, че няма пълномощия да се намесва, макар че нейни критици недвусмислено посочват как тя се намесва в полската, унгарската и британската политика.

Пучдемон е по-вероятно да получи повече позитиви сред масите в Европа, където хегемонията на централизираната нация държава се изправя пред подобни предизвикателства, макар и в различна степен. Региони с подобни амбиции потенциално могат да се окажат Страната на баските в Испания, Корсика във Франция, Ломбардия в Италия, Трансилвания в Румъния, Фландрия в Белгия и редица други, в които националистическите, регионалистки и сепаратистки сили също са налице. Силна симпатия към каталунската кауза има и в Шотландия, посочва вестникът.

Колкото повече се задълбочава битката между Мадрид и Барселона и колкото повече се окопават в бункерите си противостоящите в нея сили, толкова повече расте и нейният дестабилизиращ потенциал за политически и икономически сътресения в цяла Европа, които да събудят подобни, засега "спящи" или отдавна "къкрещи" сепаратистки настроения там, подчертава "Гардиън".

Засега Рахой трудно, но умело и спокойно играе картите си, но политическият му капитал не е неизчерпаем и неговото правителство на малцинството е уязвимо. Ако се стигне до насилие по улиците в Каталуния, това може рязко да промени всичко. В битката за Каталуния има и важен идеологически аспект, добавя вестникът. Управляващата коалиция на Пучдемон има силен ляв уклон, повлиян от една хардлайнерската антикапиталистическа партия, която е в коалицията. Ако успее да представи кризата като борба срещу репресивния авторитаризъм на един безчувствен десен елит - както той характеризира управляващата консервативна партия на Рахой, Пучдемон може да се окаже знаменосец на идеята за радикално европейско обновление, заключава "Гардиън".

А друг лондонски вестник - "Дейли експрес", още в заглавие си поставя въпроса: може ли каталунската криза да доведе до разпадането на ЕС, ако Испания наложи "марионетен режим" в Барселона.