Д-р Ирена Тодорова пред Novini.bg: С годините Бойко Борисов натрупа умения във вътрешната и външната

Достойно ли постъпи Делян Добрев от ГЕРБ, подавайки оставката си? Трябваше ли и БСП да постъпи по същия начин след разкритията за купуване на гласове от Манол Генов и Георги Стоилов (чийто брат бе задържан)?

Искането на Каталуния на независимост ще се отрази ли пагубно на Европа? Възможно ли е да се стигне до гражданска война в Испания? Виждате ли нов развод с ЕС след Брекзит?

Каква оценка давате на дипломатическите ходове на Бойко Борисов? Бележим ли безспорен връх в дипломацията? Ще се реализира ли идеята му за силен Балкански съюз и трайно стабилизиране на региона? Ще бъдат ли приети Сърбия и Македония в ЕС?

Какъв знак дава разделението в БСП, което се наблюдаваше на пленума им. Допускате ли, че ще бъде свалена Корнелия Нинова от ръководството на партията на предстоящия конгрес на БСП?

Националистическите партии в Европа бележат ли възход след мигрантската криза. Определяте ли като грешка политиката на Ангела Меркел спрямо мигрантите. И това ще й струва ли канцлерския пост, ако не успее да сформира правителство?

След серията скандали между управляващи и опозиция, за подадените и неподадени оставки, за това има ли криза в БСП и дали ще има нови искри между президент и управляващи, във възход ли е дипломацията ни и ще се разшири ли ЕС, от Novini.bg потърсихме за коментар д-р Ирена Тодорова, председател на Института за дясна политика и главен редактор на списание “Conservative quarterly”. Тя преподава политически науки в Нов български университет.

Какво мислите за крайните реакции на президента Радев и дали се поддава лесно на провокации? Търси ли битка с премиера? Има ли институционална криза у нас? Ще станем ли свидетели на нови скандали между управляващите и президента по ключови въпроси?

Безспорно днешният Бойко Борисов няма почти нищо общо с някогашния, защото с годините успя да натрупа не само самочувствие, но също и познания и умения, както във вътрешната, така във външната политика. Четиристранния балкански формат, който Борисов дирижира на практика създава, на устойчива геополитическа конфигурация в региона и връща положението отпреди точно сто години, когато Междусъюзническата война води до разпадане на отношенията между четирите православни балкански нации (българи, сърби, гърци и румънци) и трайно изолиране на България от регионалните процеси. Докъде ще стигне това разведряване, тепърва ще видим, но не е невъзможно въпросният формат да се превърне в нещо като „наша Вишеградска група“.

Втората линия е позиционна. БСП вече е дълбоко разделена партия и заради отношението към ГЕРБ. Половината партия иска да е опозиция, а другата да влезе в колаборация с Борисов. По тази причина сблъсъкът е неминуем, но няма да се развие толкова бързо според мен.

Не вярвам да се стигне до реална независимост на Каталуния. Все по-очевидно става, че каталунските власти използваха референдума като инструмент да разширят максимално автономията си в рамките на Кралство Испания и няма да посмеят да направят следваща по-сериозна стъпка. Отделно, референдумът в Каталуния няма нищо общо с някаква форма на евроскептицизъм, даже напротив.

Няма да бъде свалена. Проблемът на БСП не е нито лидерът, нито потенциалното му “обезглавяване”. Проблемът на БСП е, че има електорален таван, отвъд който не може да премине. Затова левицата постепенно ще изпада в кризата, в която преди 15 години се оказаха десните партии – тежка криза, вътрешни противоборства и разцепления. Първата линия на разделение в червената партия ще бъде идеологическа. Още преди няколко години ние от Института за дясна политика прогнозирахме, че класическото ляво и дясно в Европа ще се преформатира и публичният политически дебат ще започне да се води не по оста ляво-дясно, а по консервативно-неконсервативно. А в БСП, точно както в някогашното СДС има либерално и консервативно крило и много скоро те ще започнат да воюват помежду си.

По втората част от въпроса Ви – естествено, че Македония и Сърбия ще станат част от Европейския съюз. Въпросът не е дали, а кога, тъй като преди да реши собствената си криза, Брюксел няма да даде зелена светлина за прием на нови страни членки. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре за България.

Разбира се, че политиката на Ангела Меркел по отношение на емигрантите беше сбъркана, защото тя уязви максимално Европа и я направи несигурна и бременна с конфликти. Въпреки това обаче, Меркел е един от най-забележителните европейски политици на нашето време и със сигурност ще успее сформира правителство. Друг е въпросът обаче дали тя търси партньорите си в правилната посока. В момента най-интересна в Европа не е Германия, а Австрия, където Себастиан Курц вероятно ще се опита да състави общо правителство с крайната десница. Ако този експеримент се окаже успешен, вероятно ще станем свидетели на една живителна за европейската политика тенденция, която ще сложи край на безпринципните големи коалиции и на нов двуполюсен модел, при който вляво ще се събират левите и либералните формации, а вдясно – десноцентристките и тези принадлежащи на радикалния консерватизъм.

Румен Радев няма почти никакъв политически опит и това започва да му тежи. Вижте, този човек е държавен глава и от него се очаква не да обявява война на този или онзи, а да олицетворява единството на нацията. А той не го прави и май дори не го схваща. Не разбира, че Бойко Борисов е партиен лидер и може да си позволи такива действия, а президентът не може. Всичко това заплашва да превърне Румен Радев в огледален образ на президента Плевнелиев. Макар да са напълно различни като излъчване, манталитет, политически възгледи и прочее, Радев и Плевнелиев си приличат по едно – и двамата не разбраха конституционната си роля и се превърнаха по-скоро във фактори на разделението на нацията, отколкото в нейни обединители.

След Брекзит цяла Европа се стресна и ако внимателно се вгледате в програмите на партиите в страните, в които напоследък се проведоха избори, дори крайната десница се отказва от антиевропейските послания и ги замества с антимюсюлмански. По парадоксален начин Брекзит обедини европейските общества и от тази гледна точка аз съм по-склонна да прогнозирам задълбочаване на интеграцията, а не нови напускания.

Случаят с Делян Добрев е много интересен, защото показва определена еволюция на ГЕРБ. Знаете, че винаги досега при подобни ситуации Бойко Борисов еднозначно е вземал решение да се отърве от “товара”. За пръв път се случи нещо друго – партията ГЕРБ въстана и отказа да жертва своя ключова фигура, само за да отговори на обществените очаквания. От една страна това е добре – ГЕРБ започва да се превръща в нормална партия, която се управлява от вътрешни механизми, а не от общественото мнение. От друга страна обаче може да се окаже, че вътрешните инстинкти на лидера са били по-правилни. Ако случката с Делян Добрев започне да се повтаря – дали готовността да се бранят компрометирали се (заслужено или не) личности, няма да започне да влияе негативно на ГЕРБ, това е въпрос, които предстои да бъде разгърнат и няма еднозначен отговор на този етап. Що се отнася до БСП, въпросът е реторичен. За разлика от казуса с Делян Добрев, тук не става въпрос за клевета, а за реална ситуация. БСП изглежда да няма силата да се справя с подобни случаи, които и гарантира дългата роля на опозиция – далеч от властта.