Работодателите искат оставката на социалния министър

Работодателите отбелязват, че прегледът на промените в т. нар. "специфични препоръки за страната" от последните години показва, че ЕК също не подкрепя определянето на МОД по длъжности и икономически дейности.

Работодателите отново припомнят, че подобни механизми за определяне на прагове на МОД по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС.

Асоциацията на организациите на българските работодатели настоява за незабавно оттегляне от длъжност на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Това съобщиха от пресцентъра на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

В годините на глобалната икономическа криза от 2008 г., административно определяният минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии /МОД/ се разминава драстично със специфичното състояние на отделните сектори и предприятия, динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените, допълват от бизнеса. Според работодателите този подход увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация. Тези аргументи са представяни многократно и в препоръки на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд, отбелязват от бизнеса.

В позицията на АОБР се отбелязва, че е в ход и увеличаване на ставките на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" на ДОО, независимо от първоначално заявените намерения за отказ от увеличаване на данъчно осигурителната тежест. Същевременно в Наказателния кодекс бяха приети текстове за наказателно преследване на отклоняването от осигурителни задължения в значителни размери, което допълнително обезсмисля нормативното определяне на прагове за МОД, допълват от бизнеса.

Национално представителни работодателски организации посочват, че минималните прагове и минималната заплата не са договорени между социалните партньори. Според бизнеса има драстично противоречие на тези намерения с обективните икономически реалности и препоръки на Европейската комисия.

Причината за исканата оставка са предложенията за административно увеличение на минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии /МОД/ от 3,9 на сто, както и на минималната работна заплата /МРЗ/ от 510 лв. през 2018 г., които са вече внесени по официален път чрез проекта на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване.

Публично заявените намерения за административно нарастване на праговете за МОД с 3,9 на сто и увеличение на МРЗ на 510 лв., през 2018 г., не са консултирани предварително с нас като национално представителни работодателски организации, заявяват още от бизнеса.

Работодателите заявяват, че минималните осигурителни доходи бяха въведени преди близо петнадесет години като мярка за изсветляване на доходите от труд, като в първите години мярка е имала известен ефект, но с течение на времето е станала неефективна и се превръща в тежест за конкурентостта на икономиката и заетостта.

Работодателите обръщат внимание и на предприетото административно увеличение на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст, което не е обвързано с осигурителния принос и, според тях, нарушава принципите на приетия пенсионноосигурителен модел. Тези допълнителни плащания следваше да бъдат поети от системата на социалното подпомагане, допълват от бизнеса.

Реалното увеличение на МОД за 2017 г. е 2.5 на сто, въпреки че не бе приложено административно. В същото време през първото полугодие на 2017 г. ръстът на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие е 11 на сто, спрямо същия период на 2016 г., а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10 на сто при съпоставими условия. Това още веднъж и категорично доказва неадекватността на праговете за МОД, смятат от бизнеса.

Според работодателите това е стъпка, пряко насочена срещу социалния диалог, която демонстрира отказ от изпълнение на специфичните препоръки на ЕК, вкл. за актуализация на МРЗ след приемане на консенсусен прозрачен механизъм за нейното определяне, отлагано повече от три години, както и за предприемане на структурни реформи на пазара на труда, гарантиращи конкурентостта на икономиката и дългосрочен стабилен икономически растеж.