Българите остават сред оптимистите за ЕС, но искат гласът им да се чува повече

Българите остават сред оптимистите за ЕС, сочи проучване, представено днес от Европейския парламент.

Делът на българите, които имат усещането, че гласът им се чува в ЕС, намалява. Същата посока се наблюдава още само в Литва и Румъния, докато Кипър и Латвия не отчитат промени, а във всички останали държави от ЕС този дял расте, сочи проучването.

Проучването показва, че едва 33 на сто от хората виждат Европейския парламент в положителна светлина, а 42 на сто са безразлични. Над половината (55 на сто) са изразили интерес към следващите избори за евродепутати през 2019 година, отбелязва БТА.

Почти половината българи (48 на сто) са на мнение, че ЕС се движи в добра посока, но едва 28 на сто имат това усещане за своята родина. Обратната посока се наблюдава при холандите и малтийците, според които техните държави се справят по-добре от ЕС, показват данните.

Попитани коя цел е най-добре ЕС да защитава, българите посочват свободата на пътуване, работа и образование. Този отговор е споделен от мнозинството граждани на Великобритания, Литва, Латвия, Естония, Ирландия и Словакия. Възможните отговори на този въпрос са включвали също основните права и свободи; правото на работа; достатъчни и сигурни пенсии; опазването на околната среда. Темата за пенсиите е особено важна за унгарците, а за околната среда - за белгийците и малтийците, показва проучването.

Попитани как се определят повече - като граждани на своята държава или на ЕС - повечето българи са отговорили "и двете". Този отговор дават и повечето граждани на Австрия, Финландия, Чехия, Холандия, Дания и Литва. В Германия и Швеция мнозинството се възприема повече като част от ЕС, докато в Естония, Великобритания, Гърция, Ирландия, Хърватия и Малта на първо място мнозинството поставя националната принадлежност.

Изследването показва, че за последните 10 години въпросът със съпричастността между държавите в ЕС е изгубил от значението си за гражданите (спад от осем процента). Докато за близо половината българи и гърци този въпрос е важен, в Испания, Швеция и Малта темата има значение за двайсетина на сто от участниците в допитването и едва за 13 на сто от британците.

Общо в ЕС 64 процента от участниците са заявили, че членството на страната им в Общността осигурява принос (ръст от четири процента за една година), а 57 на сто са доволни, че са част от обединена Европа. Най-заплашени (57 на сто) европейците се чувстват от тероризма, но също и от безработицата (43 на сто), бедността (42 на сто) и безконтролната миграция (35 на сто). Всеки пети се страхува от промените в природата, организираната престъпност, въоръжен конфликт, крайностите в политиката, а едва един от десет посочва кибератаките, социалния дъмпинг, сигурността на данните и разпространението на заразни болести.