Всеки трети българин в Германия - на социални помощи

Източване на социални облаги

Има съмнения, че част от българите пристигат в Германия не толкова, за да си търсят работа, колкото за да ползват облагите на добре уредената социална държава. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ публикува стряскащи данни.

След горната граница за прием на бежанци дали няма да има нужда и от горна граница за ползване на социални облаги от чужденци, пита се ФАЦ. Защото Германия е страна, привлекателна не само за бежанци от региони на военни действия и кризи. През 2016 година в страната са влезли например близо 1,3 млн. чужденци, половината от които (близо 650.000) са граждани на други държави от ЕС. За съжаление не се води точна статистика за това каква е трудовата квалификация на тези хора, тъй като трудовият пазар на Германия е напълно отворен за гражданите на ЕС, които имат и достъп до социални облаги в страната, макар и с някои ограничения, отбелязва "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ).

Изданието забелязва и една ясна тенденция: голямата част от тези европейци пристигат тъкмо от онези страни в ЕС, които се намират в дъното на класацията по благосъстояние. Повече от една трета от пристигналите през 2016 година европейци са били например от Румъния и България. От Полша са пристигнали 123.000 души, а от Хърватия – 50.00. Докато всички французи и британци, взети заедно, са били едва 20.000 души.

Според ФАЦ, тези данни пораждат съмнението, че една част от имигрантите се чувстват привлечени към Германия не толкова от перспективата за добра работа, колкото от възможността да ползват облагите на добре уредената социална държава. В потвърждение на тази теза изданието привежда данни на германската Агенция по труда от средата на 2017 година. От тях става ясно, че 47% от българите, живеещи в страната, имат редовна работа, а 30% живеят от социални помощи. Сред румънците съотношението по този показател е по-благоприятно: 59:12. За сравнение: 60% от германските граждани имат работа и плащат социални осигуровки, а 7,2% получават социални помощи.

В тази връзка ФАЦ се пита дали германската държава прави достатъчно ясна разлика между истински кандидати за работа и такива, които целят да източват чужди социални облаги. Изданието припомня, че в края на миналата година германското правителство е затегнало правилата за получаване на социални помощи: отказ вече получават онези чужди европейски граждани, които пристигат в Германия, за да си търсят работа, но не успяват да си намерят такава в продължение на 6 месеца.

Предишното германско правителство искаше да промени и правилата за получаване на германски детски надбавки за деца, живеещи в чужбина, като ги приравни към стандарта на живот в съответната държава. През април Берлин изпрати запитване до Брюксел, без чието съгласие промяната не може да бъде прокарана, но до този момент от ЕК не са отговорили. По данни на германското финансово министерство, Германия плаща детски надбавки за 185.000 деца, живеещи в друга страна от ЕС. Ако правилата бъдат променени, както желае Берлин, това може да спестява на държавата по 159 млн. евро годишно.