Радев наложи вето на закона за отбраната

Президентът счита, че новата редакция няма да преодолее съществуващите неясноти и непълноти в действащата законова уредба и създава условия за дискриминация спрямо редица категории лица.

Новите изисквания не са гаранция за по-висок професионализъм.

Това е споделената компетентност между правомощията на президента като върховен главнокомандващ и функциите на правителството по общо ръководство на Въоръжените сили (чл. 100, ал. 1 и чл. 105, ал. 2 от Конституцията).

Президентът Румен Радев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от 44-то Народното събрание на 27 септември 2017 г.

Според държавният глава с § 1, с който се изменя чл. 79 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се въвеждат нови, завишени и кумулативно приложими изисквания за заемане на длъжността „постоянен секретар на отбраната“ като най-висш държавен служител в Министерството на отбраната.

С § 3 от приетия закон се предвижда удостоените с висше военно звание офицери да се представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър. По този начин законодателят създава нова фаза в процедурата за удостояване с висши военни звания, която се развива пред помощен орган на Народното събрание с участието на министъра на отбраната или определен от него заместник-министър. Това не намира опора в Конституцията и нарушава баланса между органите за ръководство на отбраната. Съгласно чл. 100, ал. 2 от Основния закон удостояването с висши военни звания е правомощие на президента, упражнявано по предложение на Министерския съвет.

Тя е израз на взаимодействието между два конституционно определени органа на държавата с оглед изключително значимите публични функции, осъществявани от висшия команден състав на Въоръжените сили. Представянето пред Комисията по отбрана, след като е изпълнен фактическият състав на удостояването с висше военно звание, създава усещането, че е самоцелно и единствено провокирано от факта на издадения указ. Освен това законът не дава отговор на въпроса дали при всяко удостояване с висше офицерско звание на един и същи офицер следва да се прави такова представяне. Това може да доведе до практическото обезсмисляне на разпоредбата, ако е необходимо отново да се представят вече представени лица.

Тази неясна разпоредба, в която трудно се разпознава вложеният смисъл, не допринася за утвърждаването на правовата държава. Същевременно тя крие риск от политизиране на висшия команден състав на Въоръжените сили. По изложените мотиви и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът Румен Радев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1 и § 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет на 27 септември 2017 г.