„Опасно е!“, „Колелото е за онези, които нямат коли“, „За какво ти е колело – няма къде да го оставиш!“ - това са само част от репликите, които ще чуете, когато споделите желанието си да стигнете от точка А до точка Б по този екологичен, не пречещ на никого и сравнително бърз начин.
Остарялото виждане за „град на автомобилите“
София е най-бързо развиващият се и най-модерен български град, но въпреки това той има още много „да учи“, особено по отношение на онова, което можем да наречем „човешко развитие“.
Ужасът „бебешка количка“
Въпреки че всички тези изводи можем да ги направим и сами, живеейки в тази среда, докладът на датския урбанист Ян Геел, който преди дни представи визията на екипа си за „София-град на хората“, потвърждава, че един от най-големите проблеми пред столицата е именно нейната остаряла концепция като „град на автомобилите“.
Геел толерира развитието на града в „човешки мащаби“, тоест в 4-5 етажни постройки, а не строежа на небостъргачи. Той насърчава липсата на автомобили в центъра на града и дори призовава за още повече пешеходни зони из централните улици.
Повече четете ТУК
Мисленето за удобството и комфорта на гражданите преди всичко е онова, което липсва на столицата, и това си личи по занемарените тротоари, по прекалено голямото количество автомобили, които правят неприятно, а на места и невъзможно, придвижването пеш. Личи си и по липсата на велоалеи, както и по все още гнусливото сбръчкване на нос, което съпътства идеята за придвижване по този начин.
Но докато за велосипедистите все пак в последните години се обособиха няколко велоалеи, които, макар и взети от пространството на тротоарите, а не от пътното платно, все пак вършат работа - то истинската мъка продължава, когато се наложи да се бута бебешка или инвалидна количка. Инфраструктурата е невъзможна за разходка на детето, а всеки инвалид, който успее да премине повече от 50 метра из някой софийски квартал, заслужава медал за храброст.
Според екипа на Геел, който е нает от Столична община като консултант при създаването на стратегия за развитие на публичните пространства, идеята да се поставя приоритет на автомобилите и сградите пред хората датира още от 60-те години на 20 век, но е вече неприложима при съвременните условия на живот. Мобилността е ключова за съвременния градски жител, но едновременно с желанието да се придвижва бързо, модерният човек изпитва и необходимост да живее в чиста околна среда. Работилият по концепции за подобряване на градската среда в градове като Ню Йорк и Москва датски архитект обобщава проблемите и констатира няколко тревожни тенденции в София, които трябва да се ограничат, ако искаме да имаме модерен, съвременен град. Онова, което се случва сега е, че броят на автомобилите и на новите постройки расте, а инфраструктурата не е съобразена с това.
)