НСТС обсъди предложенията за законодателни промени, които целят защита на работниците при неизплатен

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди проект за промяна на Кодекса на труда, с който се цели да се защитят работниците, в случаите, когато работодателите не им изплащат заплатите и обезщетенията.

С предвидените промени се цели да се засилят контролните функции на ГИТ, като се предоставят правомощия на инспекцията да прави проверки по повод изплащането на трудови възнаграждения и след прекратяване на трудовите правоотношения и да дава задължителни предписания в тази насока. Предвидено е и изрично регламентиране на срок, с който работодателят да е обвързан и да е задължен да изплати обезщетенията, дължими на работниците и служителите му , като се дължи и законната лихва при неизпълнение. С предвиденото изменение на ГПК се предвижда възможността работниците да могат бързо и лесно да искат въз основа на влезли в сила предписания на ГИТ издаване на заповед за незабавно изпълнение. Така те ще бъдат улеснени да търсят от неиздължилия се към тях работодател съответните признати и начислени възнаграждения, без да се налага да водят съдебни дела за установяване на размера на дължимото.

В проекта се предлага също работодатели, които дължат възнаграждения и обезщетения на работниците си, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители. Законопроектът предоставя допълнителни възможности за работещите да получават вземанията си от Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители, като в него се предвижда увеличение на срока за подаване на заявление за получаването им от Фонда и периода между прекратяване на трудовото правоотношение и вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя.

Председателят на АИКБ Васил Велев заяви, че е важно да се знае, че предложенията за промени се правят в ситуация, която не изисква извънредни мерки, ограничаващи пазара като военно положение. По думите му неплатените и забавените заплати са в рамките на 30 милиона лева при общо плащани заплати годишно в порядъка на 30 милиарда лева. Разликата е едно към хиляда и тенденцията е неизплатените заплати да стават по-малко, допълни Велев. Той заяви, че национално представителните синдикати са тези, които най-много осъждат епизодичните прояви на предприятия, които не са техни членове, а чрез техните действия се лепят етикети на цялото българско предприемачество. Според Велев лечението на тези проблеми е с навременна реакция на синдикати и контролни органи, а не със законодателни решения, които могат да доведат до източване на Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите.

Работодателите не подкрепят голяма част от заложените в законопроекта промени. Синдикатите застават зад законопроекта, но смятат, че за да се решат цялостно промените са необходими по-решителни действия - такива, каквито са заложени в първоначалните предложения за промени на КНСБ и на омбудсмана Мая Манолова.