Математици от Масачузетския технологичен институт определиха критичен праг, свързан с поглъщането на въглероден газ от световния океан. Надхвърлянето на този праг ще доведе до шесто масово измиране на видове на Земята, съобщи Лайф. Петото масово измиране на видове е било през епохата, свързана с изчезването на динозаврите, пише "Монитор".
Както отбелязват учените, до масово измиране се стигало, когато естественият кръговрат на въглерода не успявал да компенсира подобно изхвърляне.
Резултатите от изследването са публикувани в Science Advances.
Учените прогнозират, че към 2100 г. в биосферата може да започне необратим процес, свързан с едновременно изчезване на много видове. Те са анализирали резултатите от няколкостотин изследвания, посветени на измиране на видове и биогеохимичния кръговрат на въглерода от 542 милиона години. След това са отделили онези моменти, при които измирането съвпадало с резки колебания в съотношението между изотопите на въглерод 12 и въглерод 13 в седиментни скали. Въпросните моменти били тълкувани като изхвърляне на големи количества въглероден газ в атмосферата.
Учените констатирали, че предизвиканото сега от човешката дейност изхвърляне на въглероден диоксид в атмосферата е много бързо. Те пресметнали какво количество въглероден газ трябва да бъде погълнато от океаните, за да може уязвими към него видове, като например мекотели, чиито раковини биха се разтворили в наситена с въглероден диоксид вода, да започнат да измират. Оказало се, че за целта е нужно в световния океан да попаднат 310 милиарда тона въглероден диоксид. При сегашните темпове на изхвърляне на въглероден диоксид в атмосферата към 2100 г. в световния океан ще има 500 милиарда тона въглероден диоксид.
Изследването все пак е с някои слаби места. То е базирано върху схващането, че масовото измиране перм-триас е следствие от изхвърляне на въглероден диоксид в атмосферата и океаните. Скорошно проучване обаче показа, че това измиране се дължи на силно глобално застудяване. Освен това очакванията за измиране след попадането на големи количества въглероден диоксид в океаните са базирани върху прогнозата, че раковините на мекотели ще се разтворят в наситена с него вода. Това обаче не е така - мекотелите успешно се борят с въздействието на въглеродния диоксид, а раковините на редица организми дори растат по-бързо, когато количествата му са големи.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)